Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко предаване от съдбовния пленум на Позитано 20: Забиха нож в гърба на Корнелия Нинова, вижте!
  • Новини

Пряко предаване от съдбовния пленум на Позитано 20: Забиха нож в гърба на Корнелия Нинова, вижте!

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
pzoaitnatnant.jpg

Четири варианта за изход от политическата ситуация очерта лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на днешния пленум на „Позитано“ 20 – правителство на малцинството, нов кабинет в рамките на това Народно събрание, предсрочни избори и програма на правителство с конкретен срок на дейността му.

От изказването й пред членовете на Националния съвет стана ясно, че соцлидерката не желае избори сега.

По думите й първият е правителство на малцинството, което е трудно, но не невъзможно. Според нея си заслужава да се опита този вариант, за да се приеме актуализацията на бюджета, чрез която да се осъществят икономическите и социални мерки и да се задейства плана за възстановяване и развитие. Защото той изисква промяна в около 20 закона, тоест наложително е да има действащ парламент, посочи Нинова.

Според лидерката на БСП вторият вариант – за ново правителство в рамките на сегашния парламент, е невъзможен.

„Първо мандат биха получили Продължаваме промяната. Те категорично са заявили без ГЕРБ, ДПС и Възраждане. Оставаме отново в същия формат, в който сме и сега, без ИТН. Втори поред за даване на мандат са ГЕРБ. Те са в изолация и не сме чули още никой да иска да прави коалиция с тях. За нас това също е невъзможно“, обясни Нинова.

Тя допълни, че третият мандат е по избор на президента, но за него вече има желаещи, а именно ИТН. „Това изглежда нелогично. Да събориш кабинет, да не подкрепяш правителство на малцинството, да хвърляш държавата в хаос, за да получиш третия мандат и пак да направиш правителство на малцинството е нелогично. Това е загуба на време, на ресурси“, каза още Нинова.

Третата възможност – нови избори, би било фатално за страната.

„Такива избори биха били възможни през септември – октомври. На прага на тежка зима, на пропуснато лято, без компенсация за доходите и икономиката“, допълни аргументите си против председателят на БСП. Четвъртият вариант, който е и нейното предложение, е за изготвяне на програма на правителството и посочване на хоризонт за дейността му.

„Както знаете, един от недостатъците на сегашното правителство е, че нямаме програма. Много пъти го поставяхме този въпрос пред всякакви формати. Не е нормално толкова време да нямаме програма. Нека обмислим вариант БСП да покани на разговори досегашните коалиционни партньори, включително ИТН с предложение да направим програма с много ясно разписани стъпки какво ще направим оттук нататък с оглед на ситуацията. И да сложим хоризонт на такова правителство. Помислете дали да не предложим такъв вариант и хоризонт до края на годината“, заяви Нинова.

Соцлидерката отнесе критики от социалисти по време на заседанието на Националния съвет. Костадин Паскалев укори ръководството на партията, че решенията се вземат нелегитимно, а Калоян Методиев диктува какво да бъде поведението на социалистическата партия.

„Давам си сметка, че сме в нова ситуация, само че решенията трябва да се взимат в този национален съвет, който формулира политиката на партията между конгресните заседания. Уви, намерихме друг орган – Изпълнителното бюро и ръководството на парламентарната група. Това е противоуставно“, каза още Паскалев.

Той поздрави министър Гьоков за това, което се е опитал да направи, заедно с екипа на БСП в МС, но подчерта, че „сме изключително далеч от онзи принцип за осъвременяване на пенсии на хора, които имат еднакъв трудов стаж, еднаква професионална квалификация и са работили едно и също в рамките на един и същ период, да получават еднакви пенсии сега“, каза Паскалев, като разкритикува, че до момента БСП не изпълнва програмата си.

Паскалев подложи на критики и поведението на БСП относно спирането на руския газ и износа на оръжие за Украйна.

„Тотално лицемерие е да казваш, че сме срещу спиране на преговорите с „Газпром“, а като член на правителството да подкрепяш друго решение. Да твърдиш, че не се внася оръжие за съседни на Украйна страни, същевременно да ти публикуват в медиите снимки на частни фирми, които изнасят оръжие. Ще лицемерничим ли до последно?“, попита социалистът.

„Кой взима решенията в БСП?.Уважаеми другари, казвам ви го с болка, ако продължаваме да мълчим и се отнасяме пасивно към процесите, скоро Националният съвет ще се превърне в ликвидационен съвет на партията. Аз не искам да участвам в такъв позор. С лицемерие хора не се печелят. Другарко Нинова, давате ли си сметка, че поведението на БСП се формира в последно време от Калоян Методиев?“, атакува Паскалев лидера на БСП.

„Той говореше някакви неща за президента, после ние го взехме като партийно поведение. Вие самата не го подкрепихте за втори мандат. Давате ли си сметка, че това, което излиза в публичното пространство, неглижира Националния съвет? Прави го в излишен орган“, констатира Костадин Паскалев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на сагата! Убиецът на Милен Цветков няма да излезе никога от затвора
Next: Настъпи ад! Небето се отвори отново в Русе и наводни улиците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.