Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин с изненадваща рокада по върховете на армията след старта на мобилизацията
  • Новини

Путин с изненадваща рокада по върховете на армията след старта на мобилизацията

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
mgsaogasiblasb.jpg

Русия обяви в събота, че сменя най-висшия генерал, отговарящ за тиловото осигуряване, докато военната ѝ операция в Украйна се натъква на серия от логистични проблеми.

„Армейски генерал Дмитрий Булгаков е освободен от поста заместник-министър на отбраната и ще бъде заменен от генерал-полковник Михаил Мизинцев“, съобщи руското министерство на отбраната в Телеграм.

Мизинцев (60 г.) е в британския списък за санкционирани физически лица заради участието му в обсадата на Мариупол в Украйна, който бе превзет от руските сили през май.

Украинските военни твърдят, че той е ръководил обсадата на града, което му е спечелило прозвището „касапина на Мариупол“. Досега той заемаше длъжността ръководител на Националния център за управление на отбраната на Русия.

Не изпускай тези оферти:

Генерал Дмитрий Булгаков пое поста на заместник-министър на отбраната на 2 декември 2008 г. Каква длъжност ще заеме сега, военното ведомство не уточнява, като се посочва само, че ще бъде преместен на друга работа.

От руското военно министерство посочват като причина за рокадата преместването на генерал Булгаков на друга работа.

Според руските медии уволнението му не е свързано с преместване на друга длъжност, а с лошо материално осигуряване на мобилизираните руснаци и армията. И така, точно днес се появи видео, на което се вижда как на хора, мобилизирани в Приморския край, се раздават ръждясали картечници.

Руската военна операция и неотдавнашните успехи на украинската армия на бойното поле разкриха значими пропуски в логистиката на армията на Москва, отбелязва ДПА.

Според някои анализатори материално-техническото снабдяване е най-слабата брънка в руската армия, която създава проблеми от началото на инвазията в Украйна на 24 февруари.

Частичната военна мобилизация, обявена от президента Владимир Путин в сряда, е още едно логистично предизвикателство. Стотиците хиляди запасняци от цяла Русия се нуждаят да бъдат оборудвани и обучени, преди да бъдат пратени на бойното поле, отбелязва АФП.

Още политика:

Ние разговаряхме с доста хора и те също смятат, че България е на кръстопът. Трябва да изберем в каква държава искаме да живеем – както досега или да тръгнем напред.

Това заяви бившият финансов министър и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев в предаването „Панорама“ по БНТ.

„България трябва ясно да формулира изцяло българска позиция. Трябва максимално бързо да свърши войната и по начин, който да гарантира териториалната цялост на Украйна.

Не може в 21 век да имаме конфликт, който да разпарчетоса една държава. Ние трябва ясно да заявим, че в рамките на ЕС и НАТО конфликтът трябва да завърши бързо, да не се използват ядрени оръжия и да се защити Украйна“, призова той.

НАТО е защитен съюз и няма как да поиска от България да изпрати войски в Украйна. Това е един щит, който гарантира, че война на наша територия няма да има, подчерта Василев.

Асен Василев коментира и газовите доставки за страната ни.

„България към момента се оправя без „Газпром“ от април месец. В момента в България има около 3 млрд. кубически метра газ потребление. Оттук-нататък имаме дългосрочен договор с Азербайджан, от който ще получаваме пълен обем газ.

Отделно през Б могат да минат около 20 млн. кубика газ към Централна Европа. Азербайдженският газ е много евтин, защото е на база на петролни деривати“, обясни бившият финансов министър.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От ГЕРБ казаха жестоката истина за Промяната: Застрашиха националната сигурност на България!
Next: Антоанета Титянова с разтърсващ разказ за самоубийството на сестра си – тв иконата Татяна Титянова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.