Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първа помощ при слънчев (топлинен) удар и какво да НЕ правим в никакъв случай
  • Новини

Първа помощ при слънчев (топлинен) удар и какво да НЕ правим в никакъв случай

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
twqtttwtstast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Горещото лято не е радост, ако здравето ви е застрашено. Има голяма вероятност да получите топлинен или слънчев удар.

И пиенето на малко вода и престоя в хладна стая може да не са достатъчни за възстановяване. Говорим за това как се различават топлинният и слънчевият удар, как да ги избегнем и как да окажем първа помощ.

Каква е разликата между топлинен и слънчев удар?

Някои хора погрешно смятат, че топлинният и слънчевият удар са резултат от прекарване на твърде много време на открито в горещо време. Но не е така. Топлинният удар може да възникне и на закрито : в асансьор, в баня, в кола, в задушно, непроветрено помещение. В този случай телесната температура става по-висока от 36,6 градуса.

Освен това плътните синтетични дрехи също могат да допринесат за прегряване. Слънчевият удар се причинява от пряко излагане на ултравиолетови лъчи . Прегряването на тялото е придружено от изпотяване със значителна загуба на вода и соли, което води до сгъстяване на кръвта, затруднено кръвообращение и кислороден глад

Топлинният удар е придружен от сънливост, главоболие, световъртеж. Ако телесната температура се повиши до 40 градуса, може да се появи повръщане. Тогава човекът може да загуби съзнание. Необходима е спешна медицинска помощ.

Слънчевият удар е придружен от главоболие, летаргия, повръщане. Човекът може да загуби съзнание. Последствията от такъв удар могат да бъдат сериозни, до сърдечен арест. В тежки случаи – кома.

ПЪРВА ПОМОЩ

1. Пациентът трябва да бъде преместен на сянка и хладно място възможно най-скоро и да му се даде да пие хладка вода (трябва да пие често, малко по малко и на малки глътки).

2. Потопете пациента в хладка водна баня (18-20°C) или намокрете кожата му с вода със стайна температура (обща хипотермия). Можете също така да поставите лед върху главата, аксиларните и слабините, да ги избършете с алкохол (локална хипотермия).

3. Дайте на пациента да помирише амоняк

4. При нарушено дишане направете изкуствено дишане.

5. Ако почувства гадене, виене на свят, обадете се на линейка.

6. При тежка степен на топлинен удар е абсолютно необходима спешна хоспитализация.

Какво да не правим при слънчев и топлинен удар:

Внезапно охлаждане (незабавно потапяне в ледена баня или поставяне на климатик): охлаждането трябва да става постепенно, избягвайте резки промени в температурата.

Да се пие кафе, алкохолни напитки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изключителна рядкост на наш плаж, спасител не повярва на очите си: Дано да е добра поличба
Next: Излизам, за да кажа истината за Александър Младенов в Ергенът 3. Казал е на продуцентите: Без плеймейтки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.