Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първи думи на жената, ранена с Петров! Стрелците избягали към Монтана
  • Новини

Първи думи на жената, ранена с Петров! Стрелците избягали към Монтана

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
zhentastnasndask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Единият от куршумите, с които е улучен Алексей Петров, е минал през тялото му и е ранил вървящата успоредно с него Мирослава Михайлова. Това съобщават източници от разследването, цитирани от „Телеграф“.

С другия куршум Петров е уцелен в главата, в областта на окото. Състоянието на жената вече е стабилизирано, съобщиха от „Пирогов“, където бе настанена след стрелбата на Витоша в сряда.

Според първоначалните данни Петров и Михайлова са вървели сами по пътеката, а охраната на бившия съветник в ДАНС е била на метри зад тях.
Дегизиран

Точно при изстрела обаче телохранителите не са имали пряка видимост, което допълнително е улеснило наемникът. Той е бил с екипировка на байкър, за да не буди подозрение, тъй като този район на Витоша е едно от популярните места за планинско колоездене.

Така стрелецът можел да прикрие лицето си, като се дегизира с очила тип маска, боне и шапка или каска, каквито са характерни за маунтин байк.

Знае се, че килърът е успял да се приближи достатъчно близо и да стреля, а след това бързо се е изтеглил. Информацията, че е използвал велосипед за бягството си, не бе официално потвърдена. МВР все още не дава никакви официални подробности по знаковата екзекуция.
Описание

Макар и ранена, Мирослава Михайлова е събрала сили и е подала сигнал на 112 около 12,20 часа в сряда. Тя запазила съзнание около половин час и е успяла да даде точно описание на стрелеца.

От прокуратурата потвърдиха, че като свидетели се разпитват мъж и жена украински граждани. Те са били на разходка по това време също в района на заслона „Бай Кръстьо“.

По неофициална информация чужденците са видели Михайлова да пълзи по пътеката към павирания път за хижа „Алеко“. Оказали са й помощ, дали са й телефон, за да позвъни на полицията.

Думите й към оператора на 112 били: „Убиха Алексей Петров“, след което описала точното местонахождение.
Слушат

По случая показания са дали и бодигардовете, които обяснили, че Петров предпочитал да се движат на разстояние, за да не слушат разговорите му с треньорката по тенис. Разследващите установяват и каква е била близостта между нея и Петров при стрелбата, за да бъде жената поразена от куршума, излизащ от тялото на бившия командос.

Полицията проверява и информация, че извършителят и неговият помагач са напуснали София в посока Монтана, като са минали през прохода Петрохан.

Няма информация дали изпълнителите на мократа поръчка са чужденци, но се смята, че още същия ден стрелецът е успял да напусне пределите на страната.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Научете тази молитва и я разпространете: Тя сбъдва желания и може да промени живота ви
Next: Аутопсията на Алексей Петров приключи: Ето го и резултата!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.