Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първи думи на жената, ранена с Петров! Стрелците избягали към Монтана
  • Новини

Първи думи на жената, ранена с Петров! Стрелците избягали към Монтана

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
zhentastnasndask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Единият от куршумите, с които е улучен Алексей Петров, е минал през тялото му и е ранил вървящата успоредно с него Мирослава Михайлова. Това съобщават източници от разследването, цитирани от „Телеграф“.

С другия куршум Петров е уцелен в главата, в областта на окото. Състоянието на жената вече е стабилизирано, съобщиха от „Пирогов“, където бе настанена след стрелбата на Витоша в сряда.

Според първоначалните данни Петров и Михайлова са вървели сами по пътеката, а охраната на бившия съветник в ДАНС е била на метри зад тях.
Дегизиран

Точно при изстрела обаче телохранителите не са имали пряка видимост, което допълнително е улеснило наемникът. Той е бил с екипировка на байкър, за да не буди подозрение, тъй като този район на Витоша е едно от популярните места за планинско колоездене.

Така стрелецът можел да прикрие лицето си, като се дегизира с очила тип маска, боне и шапка или каска, каквито са характерни за маунтин байк.

Знае се, че килърът е успял да се приближи достатъчно близо и да стреля, а след това бързо се е изтеглил. Информацията, че е използвал велосипед за бягството си, не бе официално потвърдена. МВР все още не дава никакви официални подробности по знаковата екзекуция.
Описание

Макар и ранена, Мирослава Михайлова е събрала сили и е подала сигнал на 112 около 12,20 часа в сряда. Тя запазила съзнание около половин час и е успяла да даде точно описание на стрелеца.

От прокуратурата потвърдиха, че като свидетели се разпитват мъж и жена украински граждани. Те са били на разходка по това време също в района на заслона „Бай Кръстьо“.

По неофициална информация чужденците са видели Михайлова да пълзи по пътеката към павирания път за хижа „Алеко“. Оказали са й помощ, дали са й телефон, за да позвъни на полицията.

Думите й към оператора на 112 били: „Убиха Алексей Петров“, след което описала точното местонахождение.
Слушат

По случая показания са дали и бодигардовете, които обяснили, че Петров предпочитал да се движат на разстояние, за да не слушат разговорите му с треньорката по тенис. Разследващите установяват и каква е била близостта между нея и Петров при стрелбата, за да бъде жената поразена от куршума, излизащ от тялото на бившия командос.

Полицията проверява и информация, че извършителят и неговият помагач са напуснали София в посока Монтана, като са минали през прохода Петрохан.

Няма информация дали изпълнителите на мократа поръчка са чужденци, но се смята, че още същия ден стрелецът е успял да напусне пределите на страната.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Научете тази молитва и я разпространете: Тя сбъдва желания и може да промени живота ви
Next: Аутопсията на Алексей Петров приключи: Ето го и резултата!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.