Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работник е обвинен в кражба на храна от кафене, получава повишение, когато работодателят проверява чантата му
  • Новини

Работник е обвинен в кражба на храна от кафене, получава повишение, когато работодателят проверява чантата му

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
janndasidoasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Собственик на кафене се усъмнил в служител, след като изобилието му от вносни продукти изчезнало. Той решил да провери чантата на служителя само за да му даде повишение, след като открил виновника.

Бен притежаваше известно азиатско фюжън кафене в центъра на Лос Анджелис. Той беше известен със своите уникални и ароматни ястия със съставки, доставени от Япония, Корея и Китай.

Един ден, докато проверявал килера на кафенето си, той забелязал, че доставките му от някои скъпи редки японски съставки са твърде малко, въпреки че се използват само при специални поръчки.

Първоначално Бен започнал да се съмнява в готвачите си, подозирайки ги, че използват скъпите съставки за други ястия или по-лошо, за лична употреба. Когато отрекоха обвиненията на Бен, всички погледи изведнъж бяха насочени към Джак.

Джак беше лоялен портиер на кафенето, който почистваше кухнята и задния вход. Той беше първият, който провери доставките, пристигнали в кафенето, като се увери, че всички са в добро състояние.

Бен осъзна, че може би Джак е видял скъпите съставки и се е заинтересувал от тях. Той започна да наблюдава движенията на Джак и тогава го забеляза да излиза от кафенето с тежка на вид чанта всяка вечер.

На третата вечер Бен решил да се изправи срещу Джак. Той беше сигурен, че краде съставките, и искаше да го хване на местопрестъплението.

— Джак — извика му Бен. „Защо толкова бързаш да се прибереш? Ела бързо в офиса ми.“

Джак се стресна от внезапното обаждане на Бен. Той пусна чантата си на пода, преди да влезе в кафенето.

— Вземи чантата със себе си — нареди Бен. Джак преглътна и последва примера на шефа си.

Когато стигнаха до офиса, Бен премина направо към въпроса. „Прибираш се вкъщи с пълна чанта всяка вечер и случайно килерът ми се изчерпва от скъпите съставки. Имаш ли нещо да ми кажеш?“

Изражението на лицето на Джак внезапно се промени, изненадан от това, което Бен се опитваше да намекне. „Сър, никога не бих откраднал от вас или от когото и да било. Не съм такъв“, каза той, поклащайки глава.

Но Бен не беше убеден и помоли Джак да отвори чантата му. Отначало Джак се колебаеше. Нямаше представа как ще реагира шефът му на това, което беше вътре. Но когато Бен настоя, Джак отвори ципа на чантата, за да докаже невинността си.

— Съжалявам, сър — каза Джак. „Знам, че няма място за това в кафене; затова тихомълком го измъквам всяка вечер“, извини се той.

За изненада на Бен, в чантата на Джак имаше кученце. „С облекчение разбрах, че не си крал съставки, Джак, а… кученце? Къде го носиш?“ — попита той служителите си.

Джак разкри, че в задната част на кафенето бездомно куче е родило четири кученца. Тъй като никой не се грижи за тях, Джак ги хранеше с остатъци.

„Разлепих плакати за осиновяване на кученца в моя квартал. Всеки път, когато някой ми се обади, занасям кученце на новите му собственици след работа“, призна Джак.

Бен не можа да не се разсмее. „Чувствам се ужасно, Джак. Съжалявам, че те обвиних, че крадеш от нас. Знаех, че си добър човек, но не знаех, че си толкова състрадателен към живите същества“, похвали се той.

В желанието си да помогне на шефа си да открие виновника, Джак предложи да проверят камерите за наблюдение на кафенето за някакви следи. Бен похвали Джак, тъй като изобщо не се сети да провери записите.

Те прегледаха едноседмични записи, за да видят кой е влизал в килера, и видяха един човек, който често беше там: дъщерята на Бен, Алиша.

Бен не можеше да повярва на очите си и реши да изгледа записите няколко пъти и те само потвърдиха, че наистина Алиша получава скъпите съставки от килера.

— Защо ще краде от баща си? – каза Бен невярващо. „Не мога да повярвам, че тя би причинила това с мен!“

Алисия, второкласничка в гимназията, работеше в кафенето това лято, обучавайки се като рецепционистка, забавляваща гостите, преди да седнат. Тя откри обширния килер на баща си и започна да му обръща внимание, като ходеше там всеки ден, когато всички останали бяха твърде заети, за да забележат.

Тази нощ Бен се изправи срещу дъщеря си у дома. Искаше да разбере защо тя краде от него и да й каже колко е разочарован от нея.

Алисия призна, че се е опитвала да впечатли приятеля си, абитуриент в тяхното училище. Той беше особено заинтересован от гурме храната, така че тя започна да избира най-скъпите съставки, които да използва за ястията си.

Разочарован от дъщеря си, Бен я уволнява незабавно и й казва, че не може повече да работи в кафенето. Той решава да даде на Джак работата и той процъфтява като рецепционист.

Джак не само имаше приятна личност, но беше и много отзивчив. За няколко седмици той успя да удвои гостите, идващи в кафенето. Бен не можеше да бъде по-щастлив и искаше да възнагради Джак за работата му.

„Мога ли да направя нещо за теб, Джак? Изобщо всичко. Ти си най-ценният ми служител и искам да съм сигурен, че тук се отнасят добре с теб“, каза Бен, след като видя, че продажбите им са се утроили в петък нощ.

— Е, има едно нещо, сър — каза Джак и на лицето му бавно се появи усмивка.

„Какво е това? Изобщо всичко“, отговори Бен.

„Има още едно кученце, което се нуждае от дом“, ухили се той. — Искаш ли да го осиновиш?

Бен поклати глава и се засмя. „Мислех си, че ще ми поискаш увеличение на заплатата по-малко от месец, след като работиш на новата си работа, и въпреки това ме молиш да осиновя кученце! Ти си нещо друго, Джак“, каза той, потупвайки го на гърба.

„Ще взема кученцето с мен тази вечер. Не се притеснявайте, обещавам да се погрижа за него“, увери Бен. „Още по-добре, ще накарам Алиша да ми помогне, така че да научи нещо-две за отговорността.“

Какво можем да научим от тази история?

Не бързайте да съдите другите хора. Бен бързо помисли, че Джак краде от него, но беше смирен, след като Джак показа истинския си характер и дори му помогна да намери истинския виновник.
Понякога най-близките ни могат да бъдат тези, които ни предават най-много. На Бен и през ум не му е минавало, че собствената му дъщеря ще открадне от него. Това показва, че понякога най-близките ни са по-способни да ни предадат, отколкото онези, които работят лоялно за нас.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поли на Благой Георгиев разкри цялата истина за Благо и развода, не е за вярване
Next: Откриха в стар диван писмо на ученичка от 1969 г. – от пророчествата в текста направо те побиват тръпки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.