Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работодатели в много сектори масово повишават заплатите, вижте в кои от тях има най-голям ръст
  • Новини

Работодатели в много сектори масово повишават заплатите, вижте в кои от тях има най-голям ръст

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
zasdasrastastrasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Въпреки трудностите, с които се сблъсква България, заплатите през тази година ще нараснат, с някои малки изключения в проблемни сектори. Една от основните причини за частния бизнес е задържането на ценния персонал.

Според вестник „Сега“, над 80% от фирмите планират повишения на възнагражденията още в първата половина на 2023 година, като 60% от тях съобщават, че промените ще засегнат всички служители – от почистващия персонал до ръководителите. Това се базира на голямо проучване на ManpowerGroup България, което включва близо 200 предприятия от 19 икономически сектора в страната.

Най-голямо увеличение на заплатите се очаква в банковия и застрахователния сектор, кол центровете и болниците. Частните фирми изразяват сериозна загриженост от конкуренцията, която „открадва“ техния ценен персонал, като ги привлича с по-високи заплати.

Изследването на Manpower показва, че високото текучество на персонала се дължи на факта, че хората намират нови работодатели, които предлагат по-добри заплати. Освен това, ако предприятията желаят да разрастват или да попълнят свободни работни места с качествен персонал, трябва да предложат добри възнаграждения.

Изследването посочва, че три сектора – „Производство“, „Автомобилна индустрия“ и „Търговия“ – изпитват сериозна необходимост от персонал и са сериозно засегнати от явлението „доброволно напускане“. В секторите „Банки, финанси и застраховане“, „Споделени услуги“ и „Консултантска дейност“ почти всички компании посочват, че ще има повишения на заплатите.

Особено в „Консултантска дейност“ увеличението на заплатите ще е значително в над 20% от фирмите. Средната заплата също се повишава със 150 лева.

Болниците и поликлиниките също планират по-големи фондове за заплати, вероятно поради предизвикателствата, предизвикани от пандемията COVID-19 и нарастващата липса на лекари и медицински сестри. Анкетата на Manpower показва, че 75% от работодателите в сектора „Здравеопазване“ планират повишения на възнагражденията за своите служители.

Относно допълнителните придобивки, повечето работодатели (58%) не планират съществени промени. Най-големите увеличения на бонуси и други видове материални стимули се очаква в секторите „Консултантска дейност“ и „Банки, финанси и застраховане“.

УниКредит Булбанк анализира ситуацията и предполага, че общо в България няма да има значително увеличение на заплатите, което да компенсира рязкото повишаване на цените.

Ефектът от увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор, вдъхновени от изборите, отслабва. Според проектобюджета пенсиите и заплатите в публичния сектор ще нараснат съответно с 8% и 5%, което е по-малко в сравнение със завишенията от миналата година (22% и 15%).

Ръстът на заплатите в частния сектор също ще бъде по-нисък поради високите цени на енергоизточниците, металите и други фактори, което ще ограничи увеличението на възнагражденията. Икономистите на банката обясняват, че заплатите в частния сектор отстъпват на заден план спрямо публичния сектор.

Икономистите посочват, че в момента недостигът на работна ръка в България не е голям проблем в сравнение с други страни в Източна Европа, но това скоро може да се промени, като фирмите отново ще се изправят пред остра конкуренция за набиране на работници и специалисти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната съставка за изобилен цъфтеж: Какво слагат градинарите на дъното на саксията
Next: Не осъзнаваме, че носим това нещо в чантата си, което привлича проблеми – освободете се от него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.