Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работя в Испания и взимам 10 евро на час: Защо да се прибирам в България
  • Новини

Работя в Испания и взимам 10 евро на час: Защо да се прибирам в България

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
chsiitkstksktkst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Силвия е една от многобройната армия от българки, които чистят къщите или се грижат за възрастни в Западна Европа, видя E-novini.

Прокудени са или защото нямат работа, или защото им плащат прекалено малко и дълговете се трупат…

А трябва да помагат и на родители и близки… Затова, стискат зъби и работят срещу 10 евра на час. Мъчно им е за България – за близки и приятели, за любимите места в родния град, за природата, но това са носталгични спомени, болезнено възобновявани по време на кратките отпуски през лятото…

Идват и отново се връщат… Силвия, за която ви разказваме, е имала щастливо детство и през ум не и е минавало, че на 27 години ще се окаже в Испания да чисти къщи.

Получава над 2000 евра на месец и живее в коoперация, заобиколена с прекрасни палми и много зеленина.

Работи от рано сутрин до късно вечер, ангажирана с почистването на няколко къщи, където чисти, мие чинии, глади… Работата не е лека, защото жилищата в Испания са много по-мръсни от тези в България, а испанките имат страшно раздут гардероб от дрехи. Свободно време през деня практически не й остава…

Клиентите на Силвия са от различни класи, но заплащането е еднакво – по десет евро на час, докато за същата работа испанките получават много повече; може би затова българските са предпочитани – едно, на тях плащат значително по-малко и второ, повечето от тях работят съвестно и може да им се има доверие.

Така е и при Силвия, към която се отнасят добре, с нищо не показвайки, че тя е на по-ниско обществено стъпало; нещо повече, не се месят в работата й и я оставят да организира нещата сама. За двете години в Испания

Силвия не е спестила много, но животът там й харесва повече от алтернативата да се върне в България: чувства се уверена и живее нормално – така, както иска.

Стандартът в Испания й позволява да отдели един ден седмично само за себе си – да стане малко по-късно, да релаксира, да отиде на фризьор… Не е виждала родителите си от 2 години, но те не й се сърдят, дори поощряват и брат й да замине…

Наясно са, че живота там е подреден, законите се спазват, има сигурност, неща, за които голяма част от сънародниците в България могат само да мечтаят… Разбира се, Силвия не може да забрави родината си и мисли за нея постоянно.

Понякога тайно си поплаква – има толкова неща, които й липсват, та дори и въздуха…

Но веднъж напуснала България е осъзнала, че, въпреки плюсовете и минусите на емигрантския живот, нейните деца ще бъдат испанчета, както, вероятно, и техните деца… Така е, прокудените от България млади хора са твърде много и тенденцията не е техният брой да намалява.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако някой гурбетчия каже, че извън България му е по-добре, значи лъже
Next: Хората с тези професии масово отиват да работят в Нидерландия за по 30 евро на час

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.