Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев избухна: Това е скандално! Правителството незабавно да си подаде оставката
  • Новини

Радев избухна: Това е скандално! Правителството незабавно да си подаде оставката

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
rwqdasdgfdfgdfgvbvcbcv.png

Президентът Румен Радев благодари на всички граждани, които са излезли и са гласували. Той поздрави всички нови кметове и общински съветници с победата. 

„Всеки нов кмет идва с очакването за промени към и това за по-добро, но това е голяма отговорност“, заяви президентът.

„Местната власт ще трябва да се справи с последствията от рекордно ниската избирателна активност, която неизбежно влече и понижена легитимност“, допълни Радев.

Президентът Радев обяви, че ще се запознае с представените аргументи относно искането за предсрочно освобождаване на Пламен Тончев – председателя на ДАНС.

„Реалните мотиви са известни отдавна, чухме ги в „онзи запис“, те целят овладяването на службите. Една власт е силна със спазването на закона, а не с позиционирането си над него“, заяви Радев.

Президентът заяви, че е чул внимателно изявлението на премиера Денков от петък вечерта и допълни, че в закона за ДАНС ясно са посочени основанията, при които може да бъде освободен председателя на ДАНС и сред тях, по думите на Радев, не фигурира липса на доверие от страна на Денков.

„По логиката на министър-председателя самото правителство трябва незабавно да си подаде оставката, защото огромното мнозинство от българите му нямат доверие. Те и в сглобката си нямат доверие, но са се стиснали здраво един за друг в името на оцеляването“, добави Радев.

„Тези избори са един изключително сериозен сигнал към политическата класа и към партийната демокрация. На тези избори българите масово ги загърбиха. Това трябва да тревожи всички“, подчерта той.

 

По отношение на исканата оставка на Пламен Тончев: „Целта е ясна отдавна. Не мисля, че трябва да се използват изборите като някакъв сценарий, за да има новата поредна атака към ДАНС докато не се случи сценария от записа. От мотивите, които представи министър-председателя в своето изявление, се остава с впечатление, че оставката на Пламен Тончев се иска не защото е нарушил закона, а защото е спазил закона“.

Той посъветва Денков и неговото правителство да обърнат внимание на собствения си заместник-министър на електронното управление, откъде тръгва „саботажът на изборния процес“.

„Когато на председателя на ДАНС му се задава въпрос на изслушване в парламента, той излага факти. Откога излагането на истината е политическо говорене? Някои неща в изявлението на министър-председателя също са смущаващи – че ДАНС трябва да му представи изпреварваща информация, на енергетиците да речем. За мен това е неразбиране на ролята и задачата на ДАНС. Не може да очакваме, че това ще бъде агенция за борба и потискане на справедливи протести“, коментира президентът.

Той коментира и изказването на Денков, че ДАНС е трябвало предварително да съгласува доклада за нарушението на заместник-министъра на електронното управление. „Това означава ли, че министър-председателят иска да смекчи този доклад до положение, което е изгодно за управляващите? Според мен ДАНС трябва да предоставя обективна информация, независимо дали на някого няма да се хареса. Това е същността на работа на ДАНС“, изтъкна Радев.

„Интерпретирането на тази информация от партии и спекулирането с нея доведе до този скандал“, добави той.

Когато ДАНС подава информация за руски шпиони – независимо дали са 1, 3 или 70 накуп, това се приема като абсолютно чиста монета. Но когато ДАНС предостави информация, която не е в интерес на управляващите, настава истинска истерия. Хайде да си уеднаквят стандартите! Те трябва да бъдат обективни“, призова той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За първи път у нас: БГ учен каза истината как и защо червено полярно сияние изгря над България
Next: Да няма изненадани: МВР обяви, че днес на 6 ноември ще…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.