Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев с първи думи за скандала около руската посланичка: Унизително е, че
  • Новини

Радев с първи думи за скандала около руската посланичка: Унизително е, че

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
rsadasverusrus.jpg

„Нека имаме конституирано Народно събрание, тогава ще обявя кога ще връча мандата за съставяне на правителство.“. Това каза президентът Румен Радев на Паметника на летеца. Той е там по повод празника на Военновъздушните сили, чийто бивш командир е той.

Държавният глава обясни, че е дал повече време на партиите да се отдалечат от предизборната риторика и да говорят разумно. „Хората не дадоха изрично подкрепата си само за една партия. Няма да има лесна коалиция, това е ясно на всички“, посочи държавният глава. „Очаквам партиите да търсят областите, в които ще се обединят“, каза още той.

„Имам чувството, че партиите се надпреварват коя по-бързо да загърби проблемите на хората“, каза той. „Аз очаквам партиите да върнат своя фокус върху истинските проблеми на България – бедността, кризата, цените“, заяви Румен Радев.

По думите му трябва да бъдем оптимисти за съставянето на редовно правителство, защото без него няма да има и парламент. „Правителство с много компромиси и риск от бърз срив или отново отиваме на избори“, даде формулата върховният главнокомандващ Въоръжените сили.

Не изпускай тези оферти:

„Не е толкова опасно да се управлява от служебен кабинет. Той овладя ръста на цените на газа, имаме двукратно намаление дори. Овладя и ръста на цените на горивата. Имаме една здрава основа. Сега зависи изцяло от партиите“, допълни Радев.

Радев също поздрави кабинета и службите за бързата реакция и категоричните данни, отхвърлящи, че камионът, взривил се на Кримския мост, е минал през България, както и че експлозивът е натоварен у нас.

Крайно време е да осъзнаем, че в Европа бушува война. Знаете кои политици оставиха българската авиация без самолети, заяви още Радев.

„На предстоящите консултации за формиране на правителството ще търся и отговор от партиите какви решения предлагат за гарантиране на въздушния суверенитет, защото още дълги години няма да имаме оперативно готова ескадрила F-16, а МиГ-29 догодина ще се приземят“, посочи още Радев.

По повод казуса за нежеланието на партиите руският посланик Елеонора Митрофанова да присъства на първото заседание на 48-ото НС, а украинският президент Володимир Зеленски да бъде поканен да направи обръщение, президентът беше категоричен:

„Това са правомощия на Народното събрание. Но нали разбирате, че е унизително политическият процес в България да е подчинен на дилемата дали някой посланик да присъства или да отсъства.

Президентът Румен Радев и премиерът Гълъб Донев се срещнаха днес с помощник държавния секретар на САЩ по енергийните ресурси, който е в България.

Подобряването на енергийната свързаност в Югоизточна Европа е от ключово значение за справяне с икономическата и социална криза. Това заяви Радев на среща днес с Джефри Паят. Посещението на помощник държавния секретар на САЩ по енергийните ресурси у нас е част от негова регионална обиколка, включваща също Турция и Румъния.

Необходимо е държавите от региона да обединят усилия си за по-бързото реализиране на съвместните проекти за разширяване на инфраструктурата за пренос на нефт, газ и електроенергия, така че да не се допуска дефицит на енергийни ресурси, инфлация и задълбочаване на икономическата криза, заяви Румен Радев. Обща бе позицията, че въвеждането в експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция-България осигурява реална диверсификация не само за България, но и за региона. Във връзка с това държавният глава открои необходимостта от непрекъснатост на доставките на природен газ, така че да бъдат удовлетворени нуждите на всички държави.

По време на срещата бяха обсъдени и перспективите за задълбочаване на сътрудничеството между България и САЩ в разработването и прилагането на нови технологии в областта на енергетиката и изграждането на зелена икономика.

Премиерът Гълъб Донев също разговаря с Паят днес, съобщи БТА. Енергийната сигурност на България и на региона беше във фокуса на срещата на министър-председателя с помощник-държавния секретар по енергийните ресурси на САЩ. В рамките на разговора им в Министерския съвет бяха отбелязани сериозните резултати, които страната ни постигна за диверсификация на източниците и маршрутите за газови доставки.

Премиерът Донев посочи целенасочената работа на служебното правителство за навременното завършване на интерконектора Гърция-България. Министър-председателят посочи още, че в резултат на положените усилия бяха понижени цените на природния газ. Премиерът беше категоричен, че България се стреми да използва всички възможности за енергийна диверсификация и изтъкна стремежа на служебния кабинет да осигури доставки на газ на ниски цени не само за българските граждани и бизнес, но и за региона за предстоящите зимни месеци.

Донев отбеляза още, че като износител на електричество страната ни също има ключова роля за енергийната сигурност на Балканите. Той подчерта и конструктивното участие на България в интерес на енергийната и транспортна свързаност в региона.

В края на разговора премиерът изрази увереност, че стратегическото партньорство между България и САЩ ще продължи да се развива във всички сфери от взаимен интерес.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нечувано! Хванаха дрогиран дядо зад волана в Търговище
Next: Мрежата потъна в скръб след трагедията с 19-г. Виктория, пометена на спирка в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.