Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев с първи коментар за поисканата от Кирил Петков оставка на Стефан Янев
  • Новини

Радев с първи коментар за поисканата от Кирил Петков оставка на Стефан Янев

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2022
radevstefffqvnenve.jpg

Президентът Румен Радев излезе с първи коментар по повод исканата оставка на военния министър Стефан Янев. Както БЛИЦ писа премиерът Кирил Петков ще поиска оставката на военния министър ген. Стефан Янев. Както БЛИЦ писа премиерът изброи 3 точки защо генералът не може да остане на поста. Призиви за оставката му имаше предните дни от различни страни.
Както БЛИЦ писа късно вечерта в неделя с пост във фейсбук Янев обяви, че атаките срещу него целят да бъде освободен и негово място да се назначи някой по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето.

Ето какво написа Радев в личния си фейсбук профил:

Скъпи сънародници,
След броени дни ще отбележим нашия национален празник. На българска земя почиват костите на хиляди руски и украински войни, които воюваха рамо до рамо в Руско-турската освободителна война и загинаха за свободата на България. Затова сегашното братоубийство е особено болезнено за нас, българите.

Нищо не може да оправдае жертвите, разрушенията и огромните страдания. Нормалният човек не може да прости гледките на загинали хора, на бягащи майки с деца, на разбити съдби. Народът на Украйна не заслужава такава съдба. Нито почернените семейства на загиналите руски военни.

Нужни са солидарност, енергични и всеобхватни действия, за да се прекрати възможно по-бързо тази безумна агресия. Всеки ден от тази война е поражение и за Украйна, и за Русия. Мир не се печели с агресия и погазване на суверенитет.

Във връзка с това президентите на държави от Източна Европа излязохме с общ призив към ЕС да се даде ускорена европейска перспектива на Украйна чрез предоставяне на статут на страна-кандидат за преговори за членство. Украйна има право на съществуване и на бъдеще в обединена Европа.

Не трябва да си правим никакви илюзии: последствията от тази война ще са тежки не само за воюващите страни, но и за цяла Европа и особено за България с нашата висока енергийна зависимост. Енергийната криза ще се задълбочи.

Нестабилността затруднява доставките, отблъсква инвестициите, ускорява емиграцията, увеличава още повече инфлацията. Цената я плащаме всички ние.
Нужни са изпреварващи решения. Очаквам правителството да засили работата по мерките за намаляване на последствията от задаващата се криза: от укрепване на сигурността в енергетиката до гарантиране на продоволствения суверенитет. Кабинетът трябва да гарантира хляба на българите.

Необходими са енергични действия за изпълнение на мерките, приети с консенсус на последния КСНС за развитие на Въоръжените ни сили и укрепване на отбранителния капацитет на страната. За създаване на необходимите условия за засилване на колективната отбрана при влошаване на средата за сигурност.

Смяната на министъра на отбраната в разгара на военна криза в съседство е риск, отговорността за който ляга върху управляващата коалиция. В избора на министър мнозинството трябва да се ръководи от разбирането за суверенитет, професионална компетентност и способност да се отстоява българският интерес.

Очаквам да продължат усилията за евакуация на нашите сънародници от Украйна и за тяхното устройване в България. Искам да благодаря на всички общини, фирми и граждани, които предлагат подслон, храна и работа на бедстващите хора.

Българите винаги сме били толерантни и съпричастни и този тежък момент отново показва зрелостта на нашия народ.
Вярвам, че тази криза ще ни избави от политическото дребнотемие и ще ни направи по-мъдри, солидарни и сплотени като общество.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Руската армия унищожи с ракети цял квартал на милионния Харков, жертвите са десетки
Next: Русия с ответна реакция на санкциите на България!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.