Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха на какво мирише Путин, ако седнете близо до него
  • Новини

Разкриха на какво мирише Путин, ако седнете близо до него

Иван Димитров Пешев май 23, 2022
rarkriziriahiah.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руският анализатор и бивш съветник на Доналд Тръмп Фиона Хил разкри нови подробности за предишните си срещи с руския лидер Владимир Путин.

Специалистът по външни работи, който е служил и при президентите на САЩ Джордж Буш-младши и Барак Обама, разказа пред програмата Desert Island Discs на BBC за срещите си с руския президент.

„Седнах до него и си помислих: „Защо седя до него?“… защото мислят, че съм „M“, като Джуди Денч“, каза Хил, позовавайки се на измисления ръководител на британския разузнавателна служба MI6 от филмите за Джеймс Бонд.

„Загледах се в костюма му, един от фино скроените костюми, и начина, по който малката вена пулсира от лявата страна на лицето му“, добави тя.

Хил, която наскоро обвини Доналд Тръмп, че е насърчил Путин по въпроса за Украйна, продължи, като припомни „много скъпия часовник“, носен от Путин, както и очевидната му нужда от очила.

„Той наистина имаше нужда от очила“, твърди тя.

Пред Путин имало картички, описващи имената на всички, с голям шрифт. „Можех да ги прочета всички карти, които му казваха кой кой е и какво трябва да каже и подобни неща.“

„Сега това може да звучи наистина странно, но усетих, че той мирише така, сякаш току що е излязъл от пералнята. Не носеше одеколон, но сякаш беше излязъл от някаква специална подготвителна баня или нещо подобно“, добав тя.

„Всичко това е инсценирано. Всеки малък елемент от това е инсценирано. Това е представление“, спомня си още тя.

Не е ясно кога точно се е състояла срещата, въпреки че Хил твърди, че се е видяла с Путин, когато е работила в националното разузнаване на САЩ от 2006 до 2009 г.

Съвсем наскоро се появи информация, че Путин се е разболял „доста сериозно“, както каза бившият британски шпионин Кристофър Стийл пред Sky News през уикенда.

„Със сигурност, от това, което чуваме от източници в Русия и другаде, е, че Путин всъщност е доста сериозно болен“, каза той.

Русия отрече подобни твърдения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Градът е потресен. Нещо ужасно сполетя 2-годишно момченце на пътя в Перник
Next: Нинова: Само за 5 месеца реализирахме онова, за което се борихме 10 години, хората живеят по-добре

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.