Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха нова скандална ситуация с Нургюл Салимова
  • Новини

Разкриха нова скандална ситуация с Нургюл Салимова

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
sdgdfxcsan.png

Българската федерация по шахмат 2022 разпространи отворено писмо до медиите, в което съобщава за скандални действия, които ще оставят България без чест от най-добрите ни състезателки на предстоящото световно отборно първенство за жени в Бидгошч (Полша).

Шампионатът ще започне на 5 септември, а заради разкритите от Федерацията подмолни дейности родният тим ще бъде без Нургюл Салимова и младата надежда Надя Тончева. За скандалната ситуация Българската федерация по шахмат 2022 е информирала Министерството на младежта и спорта и ръководството на международната федерация по шахмат (ФИДЕ).

 

Както е известно, Нургюл Салимова завърши на второ място на проведената в Баку Световна купа. Скандалното беше, че тя беше в азербайджанската столица без финансова подкрепа от родните спортни власти, както и без помощта на своя треньорски щаб. Това предизвика голямо недоволство сред феновете на спорта у нас.

ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ШАХМАТ 2022
На 5 септември в Бидгошч (Полша) започва световното отборно първенство за жени. България има право да участва за пръв път. Много отдавна БФШ 2022 определи разширен състав на националния отбор и отправи покани към клубовете на водещите ни състезателки, включени в него. Отборите за това първенство са съставени от 6 състезателки – 4 основни + 2 резерви.

След като имаше потвърждение от 6 от състезателките, БФШ 2022 определи треньор на отбора – гросмайстор Владимир Димитров. С решение на Управителния съвет бе определена система от премии за състезателките в зависимост от класирането им, която при шампионска титла достига 100 000 лева. Междувременно се оказа, че ФИДЕ не ни допуска да подадем заявка директно, а трябва заявката ни да бъде одобрена от Временната комисия, определена от ФИДЕ.

Считайки това за чисто формален акт, списъкът с отбора, определен от БФШ 2022, бе изпратен до тази комисия. В отговор от комисията бе посочено, че те определят друг треньор и друг състав.

Оказа се, че секретарят на комисията Георги Градев е изпращал до състезателките писма с притискащ текст, за да склонят да играят при условията на комисията. Никой не знае кой и как ще финансира такова участие. Подадена е от комисията до ФИДЕ заявка за участие на отбор без резерви, нямащ нищо общо с титулярния състав на България, определен от БФШ 2022.

В него не е включена нито Нургюл Салимова, нито деветата от първенството на Европа от тази година изгряваща звезда Надя Тончева. Реално се извършва компрометиране на участието на България, като чрез чужденците, които са начело на тази комисия, българският отбор е осакатен и е лишен от възможността за челно класиране.

За тези действия е уведомено Министерството на младежта и спорта, както и ръководството на международната федерация. Отговорността за безобразията, които се извършват с благословията на няколко чужденци и сътрудничеството на техните български протежета, е огромна. Нанася се тежък удар върху българския шахмат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание! Обявиха частично бедствено положение наш град. Стихията се разпространява
Next: Имен ден: Красиви имена черпят днес за двама светии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.