Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разполовявам един суров картоф и натърквам с него кухненските шкафове – златен съвет за досаден проблем
  • Новини

Разполовявам един суров картоф и натърквам с него кухненските шкафове – златен съвет за досаден проблем

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
kartrqwifqwifakso.png

Притеснявате ли се, че агресивните почистващи препарати могат да повредят мебелите ви? Не сте сигурни кой ще е подходящ за определена повърхност? Отсега нататък няма да се притеснявате за това. Заменете тези средства с доказани домашни методи, които ще оставят всяка повърхност чиста и пръстовите отпечатъци ще останат само неприятен спомен. Научете как да почиствате кухненските шкафове (и не само) правилно.

След почистване няма да се налага да дишате силни химически изпарения или да се сблъсквате с проблема суха кожа на ръцете. Представените методи са напълно безопасни както за вас, така и за повърхността на вашите мебели. Разберете кои естествени продукти могат ефективно да премахнат пръстовите отпечатъци от шкафовете.

 

Как да почистите шкафовете ефективно? Ето някои доказани методи:

Сода за хляб

Содата за хляб ще ви помогне да премахнете не само отпечатъци от пръсти, но и други мазни петна и дори засъхнала мръсотия. Просто поръсете малко сода за хляб върху влажна кърпа и избършете шкафовете с нея. Като алтернатива разтворете 2 супени лъжици сода за хляб в 0,5 литра вода – накиснете кърпа в тази смес и избършете мебелите.

Оцет

Смесете малко оцет, вода и препарат за съдове (за да намалите острата миризма) в купа. Почистете предната част на шкафовете с получения препарат. Това е най-силният от предлаганите домашни препарати, който не само почиства ефективно, но и придава блясък на мебелите, а добавянето на лимонов сок ще остави цялата стая да ухае на свежест.

 

Картофи

Това е стар, но доказан метод. За да се отървете от мазните отпечатъци от пръсти по мебелите, просто ги избършете с разполовен суров картоф и те ще изчезнат за нула време. Това е най-простият, но много ефективен трик.

Открийте други приложения на картофите

 

Картофите могат да бъдат нещо повече от добавка към вечерята. Самият картоф, подобно на водата след варенето му, може да се използва като почистващ препарат:

  • огледала – натрийте ги с половин зелен картоф. Ефектът? Без ивици, просто блясък!
  • ръждясали ножове – забийте ги в картофа и оставете за няколко минути;
  • медни прибори – картофите се настъргват със ситно ренде и се смесват с 1 с.л. лимонов сок. Нанесете получената маса върху медната повърхност и я оставете да изсъхне. След това изплакнете и подсушете;
  • сребърни прибори и бижута – сварете картофите в неподсолена вода, отцедете, но изсипете водата в по-малък съд, в който по-късно да потопите замърсените предмети. Оставете ги да действат около час, след което изплакнете и подсушете;
  • линолеум – можете също да избършете тази повърхност с кърпа, потопена в леко охладена картофена вода. След това просто изплакнете с чиста вода и подсушете.

Continue Reading

Previous: Майка през сълзи: Днес в Кауфланд преживях нещо страшно
Next: Виден доктор проговори: Казвам защо се уплашиха съдебните лекари по случая с Дебора

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.