Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков се оказа голям човек: Реакцията му за Веско Маринов удиви зрителите
  • Новини

Рачков се оказа голям човек: Реакцията му за Веско Маринов удиви зрителите

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
vesasdkaskdasoda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: „Нова телевизия“

Знае се, че макар да има имидж на клоун, Рачков всъщност е емоционална личност с голямо сърце.

Снощното първо издание на новия сезон на „Като две капки вода“ предизвика много коментари в социалните мрежи. Една от причините бе напрежението, което се усети между новия член на журито Веселин Маринов и един от водещите – Димитър Рачков.

 

В една ситуация певецът призова актьора, който се шегуваше, да млъкне, като каза, че има отвратителна уста, а отделно се обърна към него с „Мръснико“.

 

Според една част от коментарите в мрежата членът на журито е сложил водещия на мястото си, а според други изпълнителят на „Рожден ден“ няма чувство за хумор и не пасва на това предаване.

 

Интересното е, че около час преди началото на предаването именно Рачков засипа с похвали Маринов и разкри, че той има огромно чувство за хумор, както и самоирония.

 

Той и колегата му водещ Герасим Георгиев-Геро гостуваха в предаването „На фокус“ с Лора Крумова. Именно водещата поде темата за журито. „В този сезон Фънки и Веско Маринов в журито комбинация. Това ми се струва извратено наистина. Не знам как ще му понесе на Веско Маринов. Ще се справи ли с тази ситуация?“, попита тя.

 

„Веско е много широко скроен човек. Със страхотно чувство за хумор“, каза Геро.

„Изключителен мъжкар. Освен широко чувство за хумор има и чувство за самоирония“, добави Рачков.
„Тоест, ще може ли да ви устои на хумора?“, запита отново тя.

 

„Значи, Веско ми е бил на мен гост в „Забраненото шоу на Рачков“, с което пътувах (бел.а. преди да стане предаване в ефира на „Нова телевизия“ това бе спектакъл, с който Рачков обикаляше по много градове). Бях му приготвил ВиК системи, носих му пешкири, хавлии, халати. Този човек се забавляваше, даже виц му разказах за него. Това е широко скроен човек, освен, че е уникален музикант. Широко скроен човек с чувство за хумор и самоирония“, добави Рачков.

 

„Аз мисля, че при подбора на журито един от най-важните критерии е да имаш наистина чувство за хумор и да издържаш и разбираш“, каза на свой ред колегата му.

Двамата разказаха от кога се познават както и как е станала „химията“ помежду им в ефира. „Познаваме се от много години с Геро. Аз съм завършил през 1995 г., и бях във випуска преди Геро. Работили сме в „Пълна лудница“, но не като двойка. На театралната сцена не сме работили. Във филми сме били заедно в „Голата истина за група Жигули“, разказа Рачков.

 

„При такава титулована двойка каквато бяха Зуека и Рачков, когато стане промяна има един период на превъртане, на нагласяне на зъбците. Той бе много къс при нас, защото сме работили по други проекти“, добави Геро.

„Аз имах дългогодишно партньрство със Зуека, може би 15 години. Истината е, че всеки актьор си е индивидуален. Радвам се, че се получи при нас с Геро. Ние много внимавахме. Всеки един от нас е някакси изграден. Много внимавахме в началото. Този период трая 1-2 лайфа. И двамата сме си индивидуалисти“, разкри бургаският актьор.

 

Преди това те говориха и за рождения ден на Маги Халваджиян, който на 18 февруари навърши 56 години. „Като чуя Маги Халваджиян и пия една студена вода. То се празнува цяла година. Нова година не почва на 31 декември, а на 18 февруари. Снощи в навечерието, в 12 ч., правихме кръшно хоро около неговата къща, с китка, сол, гайдари имаше“, пошегуваха се в началото водещите на „Капките“.

 

„Да е жив и здрав. Страхотен човек.17-18 години работим заедно. За двамата братя Халваджиян, както аз, предполагам и Геро, можем да кажем само едно. Пичове!“, каза със сериозен тон Рачков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов потресен от цената на яйцата във Великобритания, ето какво направи веднага
Next: 80 хиляди лева годишно от 10 дeкара култивирани трюфели

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.