Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Революция със заплатите на българина: Обявяват ги публично, всеки ще вижда колко взимате
  • Новини

Революция със заплатите на българина: Обявяват ги публично, всеки ще вижда колко взимате

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
casdvdfsvdfbfdgbdgnghn.png

България трябва да транспонира в законодателството си две нови директиви – за прозрачност на заплащането и за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, настояват от КНСБ.

Те са изключително ценни, защото ще променят пазара на труда, дават възможности за справедлива и прозрачна цена на труда. Хората ще знаят как се определя, как се увеличава, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде Парите ни.

Тази за равното и прозрачно заплащане ще доведе до отпадане на т.нар. фирмена тайна на заплащането, тъй като фирмите ще са длъжни да публикуват на интернет страниците си стартовите заплати на своите служители и работници в отделните категории по длъжности.

 

Оповестяването им ще изсветли пазара на труда, тъй като върху обявените заплати ще се плащат и съответните осигуровки, ще има яснота в кои компании преобладаващо заетите са на минимална работна заплата и това ще повдига и съответните въпроси, обясни Димитров.

Стъпвайки върху Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, КНСБ предлага в Кодекса на труда да се създаде изцяло нова глава за заплащането – как се формира и договаря.

Така опитът от Западна Европа може да се пренесе и в България.

Конфедерацията предлага да се договарят нови равнища на минимални заплати за хора със специална квалификация – със средно и висше образование, изисквани за заеманата длъжност.

Така ще имаме ангажимент по закон да договаряме с работодателите на национално ниво различни от сегашната МРЗ, която е за нискоквалифициран труд, равнища.

След което трябва да се слезе на ниво предприятия, където да се договарят стартови равнища на заплащането по категории персонал, длъжности и икономически дейности.

Договорени веднъж, те ще дадат достатъчно информация на хората колко струва техният труд с квалификацията за тази длъжност. Това е един опростен вариант на немския за договаряне на заплатите, обясни президентът на КНСБ.

Той посочи, че предложенията за законодателните промени са предоставени на работодателските организации за обсъждане и по тези, по които вече има съгласие, може още следващата седмица да се поискат действия от страна на служебния министър на труда и социалната политика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кога е Цветница през 2024 г.: как да празнуваме и каква е същността на празника
Next: Виктор Калев направи тежко признание и хвърли в ужас мнозина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.