Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ресторантът със супа за 39 лв. в Банско бил за много специални хора, обикновените клиенти изпадали в шок
  • Новини

Ресторантът със супа за 39 лв. в Банско бил за много специални хора, обикновените клиенти изпадали в шок

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
fbgdfbdfghfgjghkhjkhj.png

Касова бележка от заведение в Банско, която показва, че супата от целина струва 39 лв., а лазанята „Болонезе“ – 44 лв., възмути потребители в социалните мрежи.

Касовият бон, предизвикал възмущение в социалните мрежи, е от заведение на ски пистата, разположена на Бъндеришка поляна.

„Става въпрос за един топ ресторант за ВИП персони и случайно попаднал човек се шокира“, каза Николай Георгиев пред bTV.

В Банско само на едно място супата е 39 лева, а ето колко струва в останалите механи. Проверка на медията на място показва какви са цените в зимния курорт и колко струва един обяд за двама в разгара на сезона.

„Такива цени има на едно-две места в Банско – те не са за всеки. И за мен не са тези цени. Става въпрос за един топ ресторант за ВИП персони, който не се посещава от всеки и случайно попаднал човек се шокира“, обяснява Николай Георгиев, собственик на заведение в Банско.

„Тези цени са може би за горе – за Бъндеришка поляна, не за целия курорт“, допълва Делян.

Долу, в градчето местните ресторантьори казват, че цените са нормални. И виждат в разпространената касова бележка спекулация за дискредитиране на курорта.

„Цените са съвсем нормални – супата е 5-6 лв., както ви казах, вратната пържола е около 10-12 лв., а шопската салата – 10 лв. Двама души за 30-40 лв. могат да обядват спокойно“, категоричен е Николай Георгиев.

В неговата механа цената на капамата е 20 лв., а на чевермето – 14 лв. за 100 грама. Обядът за едно семейство е достъпен, споделят впечатленията си и неговите гости.

„Горе-долу по 50 лв. на семейство. Поръчахме си супичка, основно, салата и по една халба бира сме изпили“, обяснява Кристиян.

Туристите забелязват навсякъде увеличение на цените. Но искат и по-високо качество.

„Не само в Банско, а навсякъде цените са високи. Ние сме от Дупница. И там като седнеш има разлика вече. За една година цените станаха двойни и тройни“, пояснява Йордан.

„Като седнем да хапнем, поне да е вкусно“, допълва Яна. blitz

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За този екшън с мъж, кола и децата на собственик на хотел говори цяла България
Next: Д-р Велчев разкри какво слагат в каймата, която купуваме: Направо не е за вярване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.