Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители изоставили след раждането уникални тризначки. Как живеят те след 16 години
  • Новини

Родители изоставили след раждането уникални тризначки. Как живеят те след 16 години

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2022
rdasodasidasldasl.jpg

Преди 16 години безотговорни родители отказали да вземат уникалните си тризнаци от болницата, защото се уплашили.

Съдбата на децата можела да се развие по различен начин, но късметът се усмихнал на трите малки момичета в момента, в който Джеф и Дарла Харисън решили да осиновят момиче, тъй като вече имали трима сина и мечтаели за дъщеря от много години.

Уникалните Мейси, Макензи, Маделин

Уникалността на тези тризнаци е, че едното дете се родило напълно нормално, докато другите две момичета се родили като сиамски близнаци. Родителите не искали да вземат дори здравото бебе. Така трите девойки останали на грижите на държавата и съдбата им била много несигурна.

Не изпускай тези оферти:

Тогава се появили Джеф и Дарла. Джеф бил на 52 години, а съпругата му била с 10 години по-млада. Това било едно обикновено семейство със среден доход, което не се нуждаело от нищо. Единственото, което им липсвало, било да имат дъщеря.

уникални-тризначки

 

Виждайки чаровните бебета, двойката веднага решила да ги вземе със себе си, каквото и да става. След разговор с лекарите Джеф и Дарла се съгласили да разделят сиамските близначки.

Момиченцата са оперирани на възраст от 9 месеца. Тази сложна процедура продължила 24 часа. Бебетата имали един таз за двете и три крака, така че след операцията всяко от тях имало само едно краче.

Едно щастливо семейство 

сестри-тризначки

Скоро всички тризнаци вече живеели в голяма ферма. С възрастта станало ясно, че сиамските близнаци си приличат само на външен вид. Мейзи има нежен характер, обичаше да рисува и да върши домакинска работа.

Макензи прекарва цялото време с братята си, обича игрите на открито и има весел характер. Протезата не й пречи да води активен начин на живот. Мадлен се опитва да подкрепя сестрите си във всичко.

три-сестри

И трите момичета са били героини на различни телевизионни програми. Днес те вече са на 16 години и живеят пълноценен и наситен живот.

Разбира се, имат определени ограничения, но това не е толкова важно, когато наблизо има голямо и любящо семейство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поръсете тоалетната чиния с това и само след 10 минути тя ще заблести от чистотата
Next: Ако сте родени под знака на Овен, Лъв или Стрелец, в събота благоприятен ден! Рак, Скорпион или Риби важни промени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.