Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родители, пазете децата си! 11-годишната Мили приключи с вечерята, отиде в стаята си й там
  • Новини

Родители, пазете децата си! 11-годишната Мили приключи с вечерята, отиде в стаята си й там

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
smasmaosboasb.jpg

11-годишната Мили не била доволна от това как изглежда и се самоубила. Момиченцето описвало в Инстаграм как иска да сложи край на живота си.

По-голямата сестра предупредила родителите и все пак се стигнало до трагедия. Притеснени, родителите на Мили я закарали на лекар, на когото детето разказало за своите мрачни мисли и желанието си да се самоубие.

Лекарят препоръчал на родителите специална психологическа консултация, но те така и не успели да закарат навреме дъщеря си при него, допълва Блиц.

„Тя се режеше, дори изряза с нож надпис върху себе си: „Красивите момичета не ядат!“ Бяхме много уплашени и не знаехме какво да правим. Накрая я закарахме в клиника“, спомня си покрусената майка на детето.

Не изпускай тези оферти:

Мили съобщава в Инстаграм точната дата, на която иска да умре и така прави. След семейна вечеря и гледане на филм, момиченцето казало, че му е скучно и излязло от стаята.

Минути по-късно родителите й отишли да видят какво става с дъщеря им и я намерили в критично състояние. Те извикали веднага линейка, но детето починало в болницата.

Още тъжни новини:

27-годишна жена беше открита мъртва в дома си. Предполага се, че тя се е самоубила, тъй като е правила подобни коментари в последните седмици, когато била изпаднала в депресия.

Почината е Нийна Пачолки, която в последните години работеше като репортер за телевизия „News9“ в Уисконсин.

Преди да се захване с журналистиката лъчезарната блондинка играеше за баскетболния отбор на Университета на Южна Флорида.

„Нийна беше постоянен извор на любов и позивитивизъм Прекалено много се вълнуваше от съдбата на хората и поставяше другите на първо място пред себе си. В последно време се промени и не беше същата“, призна сестрата на Палочки пред „Тампа Бей Таймс“.

Двама пилоти на Air France се сбили в кабината на самолет по време на полет от Женева към Париж, потвърдиха от авиокомпанията в понеделник.

Инцидентът се случил през юни, а замесените в случая вече са отстранени от работа.

„Спорът беше разрешен бързо, без да засегне безопасността на полета”, каза говорител на авиокомпанията в изявление.ю

Въпреки че инцидентът е отпреди два месеца, той става публично известен след публикации от миналата седмица във френскоезичния вестник Geneva Tribune, който твърди, че има по-големи структурни проблеми с Air France.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чичото на Мартин му завеща занемарена плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище
Next: Πoĸлoн пpeд тoзи 70-гoдишeн вeтepaн бeз ĸpaĸa ĸoитo ycпя дa пocaди 17 000 дъpвeтa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.