Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Росен Плевнелиев живял 4 месеца на улицата. Два развода и загуба на дете съсипаха бившия президент
  • Новини

Росен Плевнелиев живял 4 месеца на улицата. Два развода и загуба на дете съсипаха бившия президент

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
rsorsnrsnrnsr.jpeg

Росен Плевнелиев се завръща триумфално на политическата сцена, след като бе посочен от Бойко Борисов за човека, който трябва да ръководи преговорите между партиите след изборите съвместно със Соломон Паси.

В последните години бившият президент се е отдал основно на семейството и бизнес начинанията си, след като претърпя редица лични катаклизми.

Пътят на Плевнелиев до успеха в бизнеса и политиката е дълъг и пълен с обрати. Като младеж се сблъсква челно с мизерията, когато е уволнен от позицията на учен в Института по микропроцесорна техника след промените у нас.

Тогава Росен решил да емигрира в Германия, за да се опита да си стъпи на краката финансово, но планът му не сработил веднага. В продължение на цели четири месеца Плевнелиев бил абсолютно бездомен и живеел по улиците. Нощувал на студено в колата си, защото това била единствената му собственост.

Не изпускай тези оферти:

Две години по-късно обаче, теглейки кредит в Германия, успял да основе и развие собствен строителен бизнес, който процъфтява в две държави и продължава да се развива и до днес.

Успехът обаче му коствал първия провален брак в списъка. Заради заминаването си за Германия той се развежда с първата си съпруга Вероника, с която се женят още като младежи през 1990 г. Благоевградчанката е завършила английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и към днешна дата има успешна кариера в бизнес средите.

Дълги години с бившия ѝ мъж дори въртят общи фирми, а хора от обкръжението на Плевнелиев споделят, че той е успял да запази добри отношения с ученическата си любов, с която нямат общи наследници.

От втората си съпруга Юлияна обаче има трима синове. С нея се женят през 2000 г., когато тя тъкмо е завършила право в Нов български университет. Амбициозната юристка е с 11 години по-млада от Росен Плевнелиев.

Тя с гордост застава до него по време на тържествената първа копка на Бизнес парка в „Младост 4“, който го прави милионер, но по-късно, по време на мандата му на „Дондуков“ 2, отказва да изпълнява функциите на първа дама. Росен и Юлияна стават родители на три деца – първородният им син е Филип, след това се раждат Асен и Павел. Най-тежката лична трагедия на бившия държавен глава се случи на 8 август 2015 г., когато най-голямото му дете – Филип, почина.

Причината беше разкъсване на аортата, причинено от рядко заболяване, протекло без симптоми по време на растежа на 14-годишното момче, което беше активен спортист. Въпреки направената операция и борбата за живота на момчето в Националната кардиологична болница изходът за Филип беше фатален.

Година след трагедията Юлияна и Росен се разведоха, а няколко месеца по-късно, през 2017 г., стана ясно, че бившият президент има нова жена до себе си – младата синоптичка Деси Банова. Връзката им скандализира обществото и месеци наред бе обсъждана денонощно и навсякъде. Разводът на Плевнелиев с Юлияна пък влезе в историята като един от най-скъпите у нас, тъй като след него той остана без нито един имот за милиони на свое име. Цялото си имане, включително къщата, в която живее заедно с новата си жена Деси, приписа на своите деца.

С Банова Плевнелиев мина под венчилото през лятото на 2018 г. на скромна церемония, на която присъстваха и децата им от предишните им връзки. Докато ексдържавният глава има двама синове, синоптичката е майка на дъщеря Йоана. На сватбата им тя вече беше бременна с техния общ наследник, който пък се роди на 1 октомври 2018 г. и вече е на 4 годинки.

Малкият Йоан проплака в Правителствена болница, а лично Плевнелиев преряза пъпната връв. Петилетка след началото на любовта им с 16 години по-младата от него руса синоптичка те все още са щастливи заедно, отглеждат децата си и пътешестват по света.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 25-годишната дъщеря на приятелката ми се омъжи за 60-годишен мъж, но това далеч не е всичко
Next: Пощури ги в bTV! Юксел Кадриев сложи в малкия си джоб всички кифли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.