Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев не е на себе си. Майка му е в паника от огромата опасност, надвиснала над нея
  • Новини

Румен Радев не е на себе си. Майка му е в паника от огромата опасност, надвиснала над нея

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
radaudremrbenre.jpeg

Крадци вършеят непрестанно в родното село на президента Румен Радев от няколко месеца насам, ожали се кметът на Славяново Митко Трюфенев.

Серията от обири са подплашили местните, които са предприели крути мерки, за да предпазят собствеността си. Основно апашите атакували имотите на самотни възрастни хора, които не могат да се защитят.

Майката на държавния глава също пребивава сама във фамилната къща в хасковското село Славяново, след като мъжът ѝ Георги се спомина преди 2 години. Макар да не е сред потърпевшите от кражбите, 82-годишната пенсионерка Станка се притеснявала, че може и на нея да не ѝ се размине, и стояла непрекъснато под ключ.

В кметството всеки ден ходели „ужилени“ хора да се жалват на кмета Митко, който правел всичко по силите си да хване злосторниците и кражбите да секнат, но за момента акциите му съвместно с органите на реда не давали резултат. Повечето от жителите живеели скромно и не можели да си позволят да си сложат СОТ, на който да плащат месечен абонамент да им пази имотите от апаши. Самата Станка също не ползвала подобна услуга и се предпазвала по стандартните методи – държала всички врати заключени и проверявала по няколко пъти бравите, преди да излезе навън или да си легне.

Не изпускай тези оферти:

Животът в родното село на президента не е съвсем уреден и проблемите за обитателите му се нижат един след друг. Безводието през летните месеци предизвиква сериозно негодувание сред местните, но наскоро там е бил открит нов кладенец, от който да се снабдяват с вода.

Иначе юлските и августовските жеги докарвали жестока суша, никой не можел да напоява градините си и зарзаватът им, за който са хвърлили месеци труд, отивал на кино. Проблеми имало и с транспортните връзки и автобуси до там отдавна не ходели. Жителите на Славяново трябвало да разполагат с личен транспорт, за да стигнат до по-големите градове в околията – Харманли и Хасково.

Именно това била една от причините майката на Радев да изкара шофьорския курс на 80, за да бъде независима по отношение на транспорта и да може да ходи да си пазарува продукти от по-големите вериги магазини в региона. Иначе в родното село на Радев няма дори аптека и хората без коли поръчвали лекарства на съседи, които редовно отскачат до градовете наоколо.

В последната година доста от собствениците на къщи в Славяново се отказват от имотите си и ги пускат за продан. Цените варират от 20 до 50 хиляди лева в зависимост от квадратурата и състоянието им.

Станка обаче дори не се изкушавала от подобни идеи и предпочитала да продължи да живее на село въпреки удобствата, които могат да ѝ предложат синът ѝ и дъщеря ѝ в столицата. Къщата в Славяново имала сантиментална стойност за нея, защото там минал почти целият им живот с покойния ѝ съпруг Георги.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В СОФИЯ Е СТРАШНО: Камикадзета хвърчат с 160 точно през мястото на катастрофата със Семерджиев
Next: Удари точно по време на обедната почивка! Мощно земетресение разтресе Турция

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.