Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев събра всички погледи с речта си в парламента! За кризите и политическите цирковете
  • Новини

Румен Радев събра всички погледи с речта си в парламента! За кризите и политическите цирковете

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
rausrmasnrasnrn.jpg

Позволете ми да ви благодаря за поканата и възможността да приветствам всички вас, на които българите гласуваха доверие да ги представляват. Въпреки краткия живот на последните парламенти, всяко начало е пълно с надежда. Това заяви президентът Румен Радев по време на откриването на новия парламент.

„Искрено се надявам 48-ото Народно събрание (НС) да ни изведе от спиралата на политическа нестабилност и ключът е във вас. Нужен е разум, нужен е кураж, за да се състави правителство, което да поеме отговорност да управлява във време на тежки изпитания.

Паралелно с основната задача за съставяне на правителство, всички съзнаваме, че НС е изправено пред редица сложни въпроси.

Парламентарното време е особено ценно и избирателите ще се почувстват предадени, ако е запълнено със скандали. Хората очакват решения в борбата с глада и високите цени. Мерките трябва да бъдат решителни и незабавни.

Не изпускай тези оферти:

Всички знаем, че е редно бюджетът да бъде приет до края на годината и затова се надявам бързо да бъде сформирано правителство, което да състави бюджет, но ако това не стане, служебното правителство е готово да внесе проектозакон за бюджет.

Очаквам да се разгледат и мерките за компенсиране на потребителите от високите цени на енергоносителите.

В рамките на 2 месеца разработихме проектозаконите по Плана за възстановяване и устойчивост. Апелирам да бъдат разгледани, за да бъдат отключени важни реформи за борбата с корупцията и фактическата недосегаемост на главния прокурор.

Не мога да подмина болезнената истина за грубото погазване на закона от пияни и дрогирани шофьори, които отнемат живота на невинни хора. Ширещата се безнаказаност уронва вярата.

Има нужда от ясни позиции и активна дейност за задълбочаването на европейската интеграция.

България не може да си позволи да остане в периферията на Европа и в страни от развитите държави. Трябва да се гарантира националната сигурност и в тази обстановка означава укрепване и ускоряване на модернизирането на военните сили.

Без сигурност, няма инвестиции, няма силна икономика и пълноценна социална политика. Този парламент е изправен пред отговорност да вземе решение дали България ще загуби въздушния си суверенитет.

Само на километри от нас, в Украйна, бушува война. Хората, които народът избра, са длъжни да осмислят много внимателно всички възможни рискове пред страната ни.

Голямата задача пред политическата класа днес е да предпазим България от пожара. Българските избиратели няма да простят на тези, които тласнат страната във войната.

Като човек, който е наясно с цената на риска знам, че най-превъзбудените войнолюбци никога няма да хванат оръжие и да излязат във война, а залагат държавата. Имало ги е преди, има ги и сега. Искрено се надявам, че тези войнолюбци ще бъдат малцинство в 48-ото НС“, завърши той.

Депутатите не могат да приключат днешното първо зааседание на 48-о Народно събрание, докато не изберат председател на парламента. Това повелява чл.76 ал. 3 от Конституцията на Република България, разясниха пред „Стандарт“ от различни политически сили.

Преди това обаче работата на народните избраници зацикли заради безпрецедентната ситуация председател да не бъде избран дори и след повторното гласуване. Това стана така, тъй като нито кандидатът на ГЕРБ-СДС Росен Желязков, нито претендентът на ПП Никола минчев не събраха изискваните от основния закон 121 гласа.

Въпреки твърденията на някои депутати от ДБ като Атанас Атанасов и Христо Иванов, че може да бъде открита нова процедура по избора, такова положение не съществува в нито един закон, включително и в основния. Те са твърди, че при отварянето на нова процедура отново ще застанат зад кандидатурата на Никола Минчев.

Затова поредната почивка на депутатите, които обсъждат как да процедират оттук нататък продължава много над обявените 15 минути. Вероятно се чака мнението и на конституционалисти, за да се реши как народните избраници да продължат нататък.

При всички случай днешното заседание на парламента не може да приключи без избор на председател.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 48-то НС едва започна, а вече драмите са на лице! Радев се хвана за главата: Такова нещо не е имало никога
Next: Телефон коства кариерата на полицай, бил предаден в полицията, той го свил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.