Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румяна заведе семейството в Черноморец и отсече: Кракът ми повече няма да стъпи там
  • Новини

Румяна заведе семейството в Черноморец и отсече: Кракът ми повече няма да стъпи там

Иван Димитров Пешев август 14, 2022
chenrneoremroe.jpg

„Защо българите предпочитат гръцкото море – ами защото там се чувстваш като бял човек, а тук като в кочина. Днес съм платила 2 лева, за да отида на тоалетна”, възропта в социалната мрежа санданчанката Румяна Христова, която в момента почива със семейството си на родното Черноморие, пише struma.bg.

„Разочарована съм от плажа в Черноморец. Няма тоалетна, липсват душове, пълно е с боклуци. Плажната ивица е превърната в бунище.

Няма къде да си поставиш чадър, ако си носиш. Гледката е неописуема, тя трябва да се види. Пълна мизерия. А когато резервирахме хотела, който е що-годе приличен, ни увещаваха, че плажът е чист, има всички удобства. За да стигнеш дотам, трябва да преминеше през цялата тази помия”, заяви Христова, която предостави и снимки от плажа, направени в четвъртък.

Санданчанката Румяна Христова от 20 години е една от най-запалените гъбарки в региона. По професия е готвач, но както тя споделя, голямата й страст е гъбарството и тя не се уморява да обикаля горите и поляните. Румяна не само събира гъби и плодове, но и приготвя страхотни сладка и конфитюри.

„Въпреки че съм патриотка, кракът ми вече няма да стъпи на Черно море.

Да не се сърдят нашите управници, че българите предпочитат гръцкото море, ами там се чувстваш като бял човек, а тук като в кочина.

Днес съм платила 2 лева, за да отида на тоалетна. Питам жената, която поддържа тоалетната, защо плажът не се поддържа, а тя ми отговаря – защото няма договор. Имало концесионер, но нямал сключен договор с общината и затова плажът е неподдържан.

Има десетки семейства с малки деца и те са принудени да газят в бунището, за да стигнат до водата. Вероятността да плъзне епидемия е много голяма.

Не знам дали ще изкарам цялата си почивка, сигурно ще си тръгна още утре”, каза Христова и допълни: „После на министъра на туризма му е чудно защо хората отиват на Гърция. В ресторантите е скъпо, качеството е под всякакво ниво. Една порция попчета е 10 лева, порция цаца – 6 лв., една салата под 10 лева не може да се намери. Пържени картофи – 6 лева, със сирене – 7 лева. Е, това е нашето Черно море”, завърши Р. Христова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия! Плажен чадър излетя от вятъра, прониза жена и я уби на място
Next: 85-годишният феномен Иван Милев: Учените ме мислят за смахнат, само бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от нефт и газ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.