Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рязката промяна на времето започва след по-малко от 7 дни
  • Новини

Рязката промяна на времето започва след по-малко от 7 дни

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
dfvsfdbfbdgfngfmjh.png

Топлото и слънчево време в последните 2 седмици бърно ни накара да забравим зимата и да мислим вече за лятото. Въпреки че температурите в последните дни са високи, април ще ни покаже и обратно действие, съобщи синоптикът Петър Янков в „България сутрин“.

„Утре ни очакват летни валежи, с прегърмявания главно в източните и южните части от страната. Повече гръмотевици ще има в събота. Температурите ще се движат между 24 и 29 градуса. Неделя ще бъде по-подходящо за високопланински туризъм. В понеделник и вторник ще има много слънце и температури от 25 до 30 градуса“, прогнозира гостът на Bulgaria ON AIR.

От сряда започва рязка промяна на времето с понижение на температурите. Очакват се чести валежи между сряда и петък. По планините ще вали пролетен сняг, стана ясно от думите на Янков.

Синоптикът уточни, че захлаждането ще продължи до петък. Събота и неделя ще има повече слънце и повишение на температурите.

По Черноморието е слънчево, а температурите на морската вода са 13-14 градуса и са некомфортни за плажни процедури, отбеляза още Янков.

„Започва времето на високопланинския туризъм. Над 2200 метра винаги трябва да има връхна дреха, тъй като в планината времето се променя бързо. Валежите бързо преминават в сняг. Често облаците заливат планинските пътеки и трябва предварителна подготовка по отношение на маршрутите. Видимостта спада до 3-4 метра на отделни места, трябва да се познават добре маршрутите. По-добре да се изчака без паника да се подобри видимостта. Хлъзгави са планинските пътеки“, обясни синоптикът.

По думите на Янков се намираме в апогея на климатичното затопляне. Променя се атмосферата, а затоплянето продължава.

„Аз съм привърженик на това, че затоплянето продължава и без човешката намеса. Ако човешката дейност е първата причина, по-лесно ще решим въпроса с температурите. По-опасно е, ако не зависи от човешката дейност. Трябва да се действа много бързо. Човешката дейност допринася за глобалното затопляне главно в големите градове“, коментира той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна загуба! Почина един от най-видните учени на БАН
Next: Много полезно: Кои лекарства се покриват от Здравната каса и в какъв процент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.