Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С какво се хранят хунзите, за да живеят толкова дълго! Вижте тайната за дълголетие на мистериозния народ
  • Новини

С какво се хранят хунзите, за да живеят толкова дълго! Вижте тайната за дълголетие на мистериозния народ

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
hgaugansgnasg.jpg

Някои учени смятат, че ключът към разбирането на здравето трябва да се търси в дълголетието. Който живее по-дълго, той има по-добро здраве. Може би отговорът на тази вече загадка държи народът на Хунзите, който обитава Северен Пакистан.

Там има около 87 000 представители на тази етническа група. Популярен е случаят със Саид Мобуда, който бил задържан на лондонското летище през 1982 г. Никой не повярвал на паспорта му, в който пишело, че е роден през 1832 г.

С годините учените не крият изумлението си, че членовете на тази общност не знаят какво е болест, а за тумори и рак са чували само от белите, които го посещават.

Мнозина западно европейци са изумени да научат, че там нормално се счита човек да живее до 100-120 години.

Не изпускай тези оферти:

Имало индивиди обаче, които достигали до фантастичните 160 години живот, но не с бастун или в инвалидна количка, а напълно пълноценен. Почти никога не са болни, а благодарение на гените изглеждат младолики.

Те са пример, че начинът на живот, приблизително идеален, наистина съществува .Но ето какъв начин на живот спазват митичният народ от дълголетници.

1.Ледени бани

Хунзите могат да си вземат баня в студена вода, дори и при минус 15 градуса под нулата, а на 65 години раждат деца.

Лечебният ефект на този обичай намира днес потвърждение в процедурите за крио терапия, които стават все по-актуални. Учените установяват, че при течен азот човек получава свърхрегенерация при травми, контузии и депресии.

2. Диета със сок от сушени кайсии.

Народът Хунза през Лятото яде единствено плодове и зеленчуци, а през зимата консумират сушени кайсии, готвени храни и овчи сирена.

Има период, когато хунзите нищо не ядат, а той е известен като „гладна пролет“. Това е времето, когато плодовете все още не са узрели, и тогава пият само сок от сушени кайсии.

Периодът продължава от 2 до 4 месеца, а в тяхната традиция той строго се спазва, като много уважавана част от културата. В миналото обаче странния им начин на живот е бил повод за много митове и легенди, някои от които ги описват катоизвънземни.

От опит много чужденци желаещи, които са се преместили в долината на река Хунзи, са заключили, че основен фактор на дълголетния им живот е здравословната диета.

3. „Вечерята oстави на врага си“

Тази поговорка там се спазва. Хунзите ядат само сутрин и обяд. Обикновено зърнени култури, които сами си произвеждат, ечемик, просо. Рядко ядат яйца и мляко. Месо , пък се консумира само два пъти годишно, пилешко и агнешко.

3. Дълги преходи

За тях да изминат межди 15-20 км на ден, е все едно за нас да се разходим около къщата. Изкачване по стръмни планини за хунзите отнема едва половин час, а те се движат весели и енергични. Шотландски лекар Мак Хенриксън, след завръщането си в Англия, извършил експеримент на голям брой животни.

Една група се е хранил с нормалната храна на едно лондонско работническо семейство, което означава бял хляб, херинга, рафинирана захар, консервирани храни и готвени зеленчуци.

В резултат на такава диета, при животните са се появили различни човешки болести. Другата група животни се хранят с храната на хунзи и останали напълно здрави.

4. Усмивка гони рака

Представителоите на народа Хунза са с постоянно усмихнати лица. Доброто им настроение също допринасят за тяхното по-добро умствено и физическо здраве. Неслучайно съседните племена са ги смятали за извънземни или свръххора, заради тяхното дълголетие и висок дух.

На международния конгрес за борба срещу рака в Париж, състоял се през август 1977 г., експерти обявили, че „според данни на геоканцерологията (наука за изследване на рака в различни региони на света), пълна липса на рак се наблюдава само при народа на хунзите“.

една от причините е коснумацията на кайсии и ядки, които са богат на Витамин Б-17, който се счита за антиканцерогенен ефект.

източник: lechiteli.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случи се край София: Полицай блъсна малко дете, седна да пие
Next: Извънреден обрат в живота на кучето депутат на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.