С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас

Влакът на живота

С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас.

Но един ден те слизат от влака. Оставят ни да пътуваме сами. От гара на гара във влака ще се качват и други хора, някои от тях ще бъдат важни – роднини, приятели, деца и дори любовта на живота ни.

Много от тях също ще слязат на някоя гара, а липсата им ще остави постоянно чувство за празнота.

Други първоначално остават незабелязани, но неусетно осъзнаваме, че са си запазили постоянно място във влака. Купетата ще бъдат изпълнени с радост, тъга, въображение, очаквания, срещи, раздели и сбогувания.

Но най-големият успех на пътуването се крие в отношенията с останалите пътници, затова винаги трябва да се стараем да бъдем добри с тях.

Мистерията за всеки от нас е: Никой не знае на коя гара ще трябва да слезе. Затова трябва да живеем по възможно най-пълноценния начин – да обичаме, да прощаваме, да дадем най-доброто, на което сме способни.

Важно е да напълним живота си със смисъл, защото, когато нашата гара се зададе на хоризонта и е време мястото ни да остане празно, след нас трябва да останат красиви спомени в съзнанието на пътниците, които ще продължат да пътуват с влака на живота.Желая Ви радостно пътуване.

Имайте успехи, раздавайте щедро любов!Много благодаря на всички вас – пътниците във влака на живота ми !

~ Споделено от Интернет~