Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С този лесен трик осигурявате силен растеж на растенията в дома си. Опитайте, ефектът е видим
  • Новини

С този лесен трик осигурявате силен растеж на растенията в дома си. Опитайте, ефектът е видим

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
dasdasodasmrmasiras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всяка уважаваща себе си домакиня държи да има в дома си ако не зимна градина, то поне един набор от цветя и растения, които отпускат окото и създават прекрасна атмосфера.

Зимата обаче е критичен период за тях – светлата част на деня намалява рязко, температурите падат драстично и за опазването на растенията са нужни специални грижи.

Обикновено се впускаме в купуването на скъпи изкуствени торове и добавки, които освен че натоварват бюджета, често имат незабележим или съмнителен ефект.

Прост трик, който може да даде нов живот на саксийните растения в дома ни набира мълниеносна популярност в специализираните форуми и печели все повече последователи.

Да поддържаме любимите си цветя и растения в перфектна форма се оказва фасулска задача.

Нужно е само да приготвим тази проста и ефикасна смес. Необходими са ни белтъците от 5 яйца.

Разбиваме ги в един литър топла вода и ги оставяме на хладно и тъмно място за една седмица.
След това към сместа добавяме 9 литра вода и чудодейният препарат вече е готов.

Съхраняваме го на хладно, а преди употреба необходимото количество се оставя да достигне стайна температура.
С него поливаме саксиите и се наслаждаваме на благотворния му ефект върху растенията.

Основни правила за цветята през зимата
През зимата може да разделите цветята на два типа – такива, които са в покой, и такива, които очакват звездния си миг, пише zadoma.rozali.com. Трябва да знаете, че растенията също усещат промяната в климата, затова от рано започват да се настройват на по-специален режим. Вашата задача е да им помогнете това да стане по-лесно.

Намалете поливането на цветята, които карат своя зимен сън, за да им напомните, че сега не е време за растеж, а за почивка. Има и растения, които изобщо не се нуждаят от вода, и други, които им трябват няколко капки седмично. Проверете вашите от кои са. Цветята, които са в покой, преместете на прохладно и не много светло място.

Някои от тях може да се нуждаят от допълнително затъмнение – покрийте ги с найлонов плик. Макар растенията да почиват, не оставяйте почвата да бъде покрита с изгнили листа, тъй като рискувате да разболеете цветята. Оглеждайте се и за насекоми.

Именно фактът, че навън е студено, а вътре така топло и уютно, провокира малките вредители да си потърсят нов дом някъде сред вашите растения.
Сред най-срещаните заблуди е тази, според която зимата е най-опасният сезон за растенията. Истината е, че началото на пролетта, когато времето е придружено от значителни температурни амплитуди, е най-тежкият момент за много от цветята.

За останалите цветята, за които зимата е чудесно време за растеж и цъфтеж, важат други правила. Отнесете ги на място, където стайната температура е умерена, а светлината се задържа за поне 5 часа дневно. Поливайте според изискванията на всяко цвете, като внимавате растението да не задържат вода в паничката. Пазете ги и от течения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин в САЩ: Избягах от България, когато навърших 20, ако ме питате – сега пак бих го направил
Next: Финландка намери българския си баща и брат във Франция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.