Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сакалиев със смразяващ разказ за ада, през който мина дъщеря му: Никога няма да забравя
  • Новини

Сакалиев със смразяващ разказ за ада, през който мина дъщеря му: Никога няма да забравя

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
gsdgxdfhgfhfdh.png

Администраторът на ЦСКА Стойко Сакалиев говори за успешната битка с рака на дъщеря си Любомира.

Преди дни в социалните мрежи той емоционално написа: „Чаках дълго, мълчаливо и с надежда този дългоочакван ден – денят, в който ще Ви кажа: ТЯ Е ЗДРАВА!!!“

За лечението ѝ бяха необходими 70 000 евро, а сумата беше събрана за по-малко от едно денонощие.

От ефира на бТВ бившият футболист на Нефтохимик и ЦСКА благодари на всички, които са участвали в каузата. Той подчерта, че без тяхната подкрепа победата над рака е нямало да бъде възможна.

„Люби беше с майка си в Англия. Обадиха ми се по телефона и казаха, че вече е изчистена. Сега остава да се правят профилактични прегледи. Никога няма да забравя деня, в който научих, че тя е болна. Това беше в 4:00 часа сутринта, не можех да го асимилирам толкова бързо, но човек трябва да приеме реалността, да се бори и да продължи напред.

Тя постъпи по същия начин като мен и майка си – уверено, устремено, с много кураж, с много енергия, с много сила, с много разговори стигнахме до победата. Тя е едно изключително силно дете, което се пребори”, сподели Стойко Сакалиев.

На хората, които вървят по този път, той пожела повече вяра, повече търпимост, повече позитивни мисли, да не се предават и да вървят напред.

„Във всеки един момент да разговарят с човека до себе си, с детето си, да му дават нужния кураж. Дори в най-трудния момент, когато надеждата бяга, не бива да позволяваш тя да изчезне от теб. С вяра всичко е възможно и всичко може да ти се случи. Вярата крепи тялото и духа и с нея се преодоляват тежки болести“, коментира още той.

„Люби замина да учи в Южна Корея и там установиха, че има рак. Там обаче диагнозата беше грешна, казаха, че е сарком – много тежък вид рак на костите и меките тъкани. След пристигането си в Англия обаче се оказа, че има рак на бъбрека, който беше отстранен. Имаше разсейки в белия дроб и стомаха. Благодарение на професионалистите обаче тя вече е здрава. Искам да благодаря и на Стилиян Петров, който ме насочи към болницата, в която Люби се лекува“, сподели Сакалиев.

„В подобна ситуация на всеки човек му минават всякакви мисли през главата, но аз се стараех да ги отстраня. Необходимите средства се събраха за по-малко от 24 часа, дори леко надвишихме сумата. Бях казал, че когато всичко приключи, тези средства ще бъдат насочени към друго дете, което се нуждае от подобно лечение. Това го направих. Преведох пари на дете, което е със сарком. Казва се Радост и битката при нея ще бъде много по-тежка, но вярвам, че тя ще оздравее. Лечението ѝ е доста тежко и сериозно, но със средствата и помощта на хората, мисля, че тя ще оздравее“, каза бившият футболист.

„Любомира е доста позитивен човек и в самото начало тя не прие толкова сериозно болестта. Вече, когато се сблъска с реалността и терапиите в болниците, леко беше паднала духом, но тя се бореше. Сега е изключително щастлива, танцува и се събира с приятели.

Иска да се върне в Южна Корея“, за да си завърши образованието. Човек винаги трябва да вярва и никога да не се предава. Когато има любов, всичко се постига“, сподели Стойко Сакалиев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той продавал химикалки на улицата, за да изхранва дъщеря си. Една снимка променя живота им
Next: Летовниците в Созопол в ступор какво огромно нещо изхвърли морето

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.