Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
  • Новини

Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
sadvsdkbvfdsbkfdnkgh.png

Дори и да не вярвате много-много на гадатели, които „четат“ съдбата ни по линиите на ръката, сигурно все пак сте се вглеждали в символите, които тези линии образуват. Много от нас имат върху дланта си буква „М“ и многократно сме писали, какво означава това.

Оказва се, обаче, че друг символ се среща много по-рядко, едва у 3% от хората по света, и вещае наистина интересни неща. Става дума за буквата Х върху дланта .

Откъде идва символиката?

Гадателите използват различни методи за прогнозиране на бъдещето. Един от тях е т.нар. хиромантия, т.е. четенето на дланта.

Хиромантията е древно изкуство. Линиите на дланите могат да разкажат много за човека – от биографията до кариерата и дори любовния му живот.

История на хиромантията.

Александър Велики също обичал хиромантията. Тази област на познание го интересувала толкова много, че дори интерпретирал линиите на собствените си длани.

Смята се, че за първи път този метод на прогнозиране е изобретен в Индия от Махариши Валмики. Той написал книга за хиромантията, която след това се разпространила по целия свят.

Тайната на величието на Александър.

Александър координирал всичките си планове и действия с линиите на дланите си. Според легендата никой друг не е имал такива линии и извивки, както него, въпреки че не е възможно да се провери това.

Но най-страхотният знак на дланта е буквата X.

Казват, че на дланта на Александър имало буквата X, което го прави толкова уникален.

Също така се казва, че подобен характерен модел се среща само в 3% от световното население.

Научни изследвания.

Московският институт СТИ провел изследване на мистериозната буква X и нейното влияние върху съдбата на човека.

След като са изследвали много такива случаи, изследователите стигнали до заключението, че буквата X се намира на дланите на лидери с уникални качества, които ги правят изключение сред мнозинството.

Известни притежатели на буквата Х.

Сред носителите на буквата X са такива личности като гръцкия император Александър Велики, американския президент Авраам Линкълн и дори Сталин.

Интелектуално превъзходство.

Смята се, че хората с буквата Х са най-интелигентните, имат изключителен ум, несравними лидерски качества и богатство от знания. Те знаят как да прощават, но никога не забравят нищо.

Сила и власт.

Обикновено тези хора получават много власт в ръцете си. Те винаги са щастливи и могат да се приспособят към всякакви обстоятелства. Като цяло, те са уникални!

Вярвате ли в хиромантията? Споделете тази статия с тези, които вярват!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КЗП погна мобилните оператори, става страшно!
Next: Карлово плаче: Навръх Благовещение си отиде бивш кмет, депутат и голям общественик

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.