Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само трима души със златна пенсия. Кой взема 4074,23 лв.?
  • Новини

Само трима души със златна пенсия. Кой взема 4074,23 лв.?

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
qwrwacsdvgsdfgfdgfd.png

Само трима души в държавата могат да се похвалят със златна пенсия от 4074,23 лв. Кои са те и защо могат да се радват на разкошната месечна сума?

От 1 юли 2023 г. пенсиите на над 2 милиона български граждани бяха увеличени с 12%. Така средната пенсия за 2023 г. ще достигне 788,10 лв според предвидения проект на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., одобрен от правителството.

Сред „щастливците“ с увеличени пенсии не са около 1000 души, чиито пенсии и преди увеличението, надхвърляха законоустановения максимален размер, който е 3400 лв.

Към 1 юли 2023 г. 284 808 души получават пенсия над 1000 лв след неколкократните увеличения през последните години. Около половината от тях получават под 1600 лв, а срещу 2000 лв на месец се разписват 31 775 души. Една трета от „богатите пенсионери“ живеят в София. Около 84 000 са жените с пенсия над 1000 лв.

Само 1006 пенсионери получават максималната за България пенсия от 3400 лв. От тях жените са 146. В 13 области нито една жена не получава максималната пенсия от 3400 лв. Това са Благоевград, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Сливен, Хасково, Шумен.

Най-много “богати пенсионерки” живеят в София – 109, следват Пловдив и Варна. Пенсионерите с пенсия от 3400 лв са хора, които през 90-те години са били осигурявани на много високи суми, защото тогава нямаше изискване за максимален осигурителен доход, а Националният осигурителен институт има дигитален архив от 1997 г.

В момента „таванът“ не важи само за бивши министър-председатели, президенти и членове на Конституционния съд. За месец юни това са трима души.

Средната им пенсия е 4074,23 лв. Причината защо толкова малко хора получават максималната пенсия е наличието на максимален осигурителен доход, който през 2023 г. е 3400 лв, а до 1 април 2022 г. беше 3000 лв, а в предходни години е бил още по-малък. Независимо колко висока заплата получава днес човек, той не може да плати осигуровки върху повече от максималния осигурителен доход.

Формулата за изчисляване на пенсии е така направена, че дори човек през целия си живот да се осигурява върху 3400 лв (колкото е максималният осигурителен доход), той не може да получава пенсия над 1850-2000 лв в зависимост от това през годините с колко повече от средната заплата е получавал.

Новите пенсионери трудно ще получават максималната пенсия и по друга причина – отпадането на т.нар. „три златни години“, тъй като пенсиите се изчисляват само с дохода от 2000 г.
Трите златни години даваха възможност за вдигане на пенсията с доходи отпреди 1997 г., като по този начин се компенсираха трудовите неблагополучия в годините след това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Война е: Валят ракети по улиците на тази държава, съобщава се за загинали
Next: Андреа към Цитиридис: Стига вече, казвам истината за Кубрат Пулев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.