Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев се завръща в Би Ти Ви, но не в Преди обед
  • Новини

Сашо Кадиев се завръща в Би Ти Ви, но не в Преди обед

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
djghjytjytjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След цели 12 години на екран Сашо Кадиев реши да се посвети на актьорската си кариера и да загърби телевизията. „Готов съм за нови предизвикателства!“, каза със сълзи на очите екранната половинка на Деси Стоянова.

Синът на Катето Евро напусна сутрешния блок „Преди обед“, но ще се завърне на малкия екран през есента, но като водещ на „България търси талант”.

Александър се сбогува официално със зрителите и с екипа на „Преди обед“ на 21 юли, когато бе последното издание на предаването за този сезон. Кадиев има цели 2540 ефира за 12 години на малкия екран.

„След 12 прекрасни години в „Преди обед“ дойде моментът за мен да поема по нов път! Имам нужда от промяна, искам да създам нещо различно и да съм по-активен в театъра, да имам нови роли! Но много ви обичам и много ще ми липсвате!“, бяха думите на Сашо, с които обясни решението си да поеме в посока извън предаването.

Той не крие, че е започнал като на шега с предложението да води „Преди обед”, но не на шега се изнизаха 12 години и зрителите обикнаха Сашко, който израсна и се утвърди като професионалист пред очите им.

Всеки делничен ден на живо в ефир, рамо до рамо, двамата с Деси се превърнаха в любимата екранна двойка на стотици хиляди български зрители и заедно с екипа зад кадър изведоха предаването до най-висока гледаемост в своя часови пояс.

Последното издание на „Преди обед“, преди екипът му да излезе в заслужена ваканция до есента, бе емоционално и забавно.

 

В откровено и много лично интервю Сашо Кадиев сподели, че „Преди обед“ е най-вълнуващото приключение в живота му и решението да поеме по нов път е било изключително тежко за него.

„Тук се научих, че мечтите се сбъдват, научих се да ставам рано, но не и да стигам навреме. Имах много успехи, направих и много грешки, но се поучих от тях, надявам се!“, каза той в типичния за него стил.

Сашо Кадиев вече си почива на морето и се подготвя за новия театрален сезон през есента.

Актьорът е щастлив, че най-после ще се отдаде на голямата си любов – театъра. А още тази есен тв зрителите ще го видят на екран като водещ на „България търси талант”.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Татяна Дончева: Вежди Рашидов може да има непримерен език, но той точно казва, че имаме законодателство
Next: Синоптици попариха всички с тази прогноза за днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.