Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СДС скочиха на ПП, открили кампанията си с песните от сините митинги
  • Новини

СДС скочиха на ПП, открили кампанията си с песните от сините митинги

Иван Димитров Пешев септември 4, 2022
psiinsins.jpg

От Съюза на демократичните сили се разгневиха на Продължаваме промяната. От десницата негодуват, че опонентите им са открили кампанията си с песните от сините митинги.

По този повод бе разпространена позиция до медиите.

„С този жалък опит за кражба на историята на най-старата дясна партия, която промени България, харвардските „остапбендеровци“ за пореден път доказаха, че не са промяна, а пълна подмяна.

Момичета и момчета, за да заприличате поне малко на СДС, трябва да създадете своя история и свои песни, да пълните площадите и повече от 30 години да ви има в българската политика! Трябва да направите нещо значимо и важно за България, а не да се кичите и крадете чужди постижения.

Не изпускай тези оферти:

За да можете да учите в Харвард и други университети от свободния свят, СДС изнесе битката преди повече от три десетилетия. Ако не беше синята партия да разгради тоталитарната държава, щяхте да се обучавате в Москва и Ленинград и да берете плодовете на „развития социализъм“, посочват от пресцентъра на СДС.

Бойко Борисов засече „Промяната“ с ето този предизборен плакат от 2005

„С днешната си нагла постъпка доказахте, че нямате срам и не сте приятели на истината. Това не ни учудва особено, защото вашият лидер започна политическата си кариера с лъжа и потъпкване на Конституцията, продължи с този стил, докато беше премиер и очевидно така ще бъде и занапред“, допълват десните.

„След изгонването на СДС от храма на демокрацията „Раковски“ 134, което започна по времето на неговото управление, сега се опитвате да ни отнемете и други символи, носещи емоцията на онези славни години, когато СДС постави България на евроатлантическия път, по който удобно сега вървят „промяната“ и всички останали политически сили.

Момичета и момчета, историята не започва с вас и вашите неизпълнени обещания. За 6 месеца вие доказахте, че освен кухи фрази, хаос и кризи, друго не носите. Стилът ви на „марокански скакалци“ в политиката носи опустошение, а не промяна. Спрете да крадете чужда история и започнете да пишете ваша, но такава, че да сте полезни за България!“, призовават от СДС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов заяви, че няма да се яви повече на избори, ако ГЕРБ не спечели
Next: НАЙ-СЕТНЕ: Полицайката Симона Радева изхвърча от МВР?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.