Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви кажа какво се случи после с момичето, което Тити Папазов острига и осмя при Тото, обяви приятелка
  • Новини

Сега ще ви кажа какво се случи после с момичето, което Тити Папазов острига и осмя при Тото, обяви приятелка

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
xdhdfhdfhtrh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всенародното възмущение за случая с 18-годишното момиче в Стара Загора се превръща в истинска обществена вълна.

Тя може да помете доста авторитети и публични личности, които не само са признавали публично подобни постъпки, но и са го смятали за забавно.

Такъв е случая с Тити Папазов, който разказа как обръснал главата на момиче, след като вече са се разделили.

Момичето било на 16 години.

Историята, която вечно циврещият баскетболен треньор разказа в ютуб канала на Тото от „Скандау“ с необичайна охота.

Двамата се заливаха от смях и опитваха да демонстрират актьорско майсторство.

Доста време обаче сцената беше хит в мрежата, възприемана едва ли не като забавен куриоз.

 

След това обаче певицата Йоана сподели в Туитър продължението на историята и предизвика реакция сред хората.

За това нито Тити, нито Тото бяха готови.

 

След този разказ, Тити Папазов изглежда изгуби и малкото си останали фенове, а репутацията на Тото също доста пострада. Защо?

Защото като водещ на предаването нито за момент не прави опит да каже на Тити, че отмъщението на жена чрез такова грозно насилие и унижение, „не е О.К.“, както казва младото поколение.

Тото беше освен това само влоши имиджа си, като реши да свали видеото от различните канали, което естествено се оказа невързможно.

 

„Докато започнаха обичайните дебати „колко дявола могат да се поберат на върха на една (съдебна) игла“, изплуват някакви Тити,

Тото и серия други шокиращи недоразумения.

Явно радиацията на политстерилността, мафията, чалгата, обикновеното печелбарство и „другата гледна точка“ са поразили дълбоко обществото.

Ако има надежда, тя е в огромното количество гневна енергия на младите и не толкова млади хора, които протестираха вчера.

Ще стане, трудно“, това коментира журналистът Веселин Дремджиев.

 

„Ако в някоя друга цивилизована държава, известна личност излезе с разказ как е подстригал приятелката си.

Това ще е краят на неговата кариера.

Това ще е краят на кариерата и на водещия, който му е дал поле за изява и се е смял над разказа за насилието.

Ако бяхме в цивилизована държава, Тото и Тити Папазов повече никога нямаше да имат възможност да работят, каквото работят.

Щяха да бъдат безмилостно осъдени и отритнати от обществото. Ако бяхме цивилизована държава… Но не сме. Затова протестираме…“,това написа авторката от „Пощенска кутия за приказки“ Цветелина Цекова.

„Видеото, в което Тити Папазов разказва публично в канала в youtube на Тото как е унижил бившата си приятелка подстригвайки я подобно на случая в Стара Загора беше свалено! Защо?

До сега беше много смешно, но от няколло часа вече не е? Няма ли СЕМ и за така наречените “инфлуенсъри” в социалните мрежи? Това ли са днешните идоли?

Като жена, майка и журналист съм потресена и искам обяснение, наказание и това издевателстване над жените ДА СПРЕ незабавно!!! НИЕ НЕ СМЕ ВИ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ!!!“, това написа видимо разгневена журналистката от bTV Полина Гергушева.

 

За момента Тити Папазов и Тото не са отговорили по никакъв начин на обвиненията и призивите за бойкот срещу тях и уволнението от заеманите от тях постове и позиции.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите спират да гледат Опасно изкушение след новия епизод
Next: Идва бум – бум точно в този ден: Важно предупреждение за цяла България издаде проф. Рачев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.