Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Секира: БГ шофьорите в Гърция влизат в затвора, ако направят това!
  • Новини

Секира: БГ шофьорите в Гърция влизат в затвора, ако направят това!

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdfvfdbbfgnfghnh.jpg

Превишаването на разрешената скорост за движение в Гърция е криминално деяние, което се наказва и със затвор. Това пише „Труд“.

Присъда до 10 години зад решетките е предвидена в случаите когато при превишаване на скоростта е причинен смъртен случай. А при смърт на голям брой хора, съдът може да наложи и доживотен затвор.

Затвор до три години се предвижда, ако нарушението води до “масова опасност”, а при заплаха за човешки живот наказанието е най-малко една година.

Разрешената скорост по магистралите на Гърция е между 110 и 130 км/ч, а в жилищните райони ограничението е 50 км (освен ако не е посочена друга скорост). Ако надвишите скоростта с до 30 км, ще олекнете със 100 евро глоба, с над 30 км – 350 евро и отнемане на шофьорската книжка за 90 дни.

Пилите водачи се наказват с глоба от 200 до 700 евро, в зависимост от количеството употребен алкохол и отнемане на книжката за три месеца.

Ако преотстъпите автомобила си на трето лице и бъде извършено нарушение, собственикът на превозното средство носи наказателна отговорност.

Агресивното поведение срещу униформен служител също се наказва, затова не се опитвайте да подкупвате полицай – ще ви арестуват и ще поставят автомобила под възбрана поне за 6 месеца.

За пътуващите към южната ни съседка припомняме какви други глоби могат да ги застигнат. За изхвърляне на отпадъци на плажната ивица наказанието е 300 евро.

Забранено е да се поставят палатки и каравани извън определените за къмпинг места, санкцията за диво къмпингуване е 150 евро глоба и до три месеца затвор.

Нощуване в автомобила, спрян извън къмпинг, ще ви струва до 3000 евро.

Паленето на огън е абсолютно забранено, а санкциите са хиляди евро.

Забранено е внасяне на гориво, което се тълкува като нелегален трафик на акцизна стока. Наказва се с конфискуване на превозното средство.

Не качвайте хора на стоп, което според местните закони може да се изтълкува като незаконен трафик на мигранти. Присъдите за това провинение са от 2 до 20 години лишаване от свобода за всеки превозван човек.

Шофиране с една ръка на волана се наказва със 100 евро.

Ако все пак нарушите някое правило и трябва да се издължите, знайте, че всички глоби се плащат в 30-дневен срок в гръцките пощи. След този срок може да се плати единствено в общината, където е наложено наказанието. През 2022 г. отпадна 50-процентното намаление при плащане на глобата в 10-дневен срок.

От 1 април до 30 септември 2024 г. се прилагат часовете за тишина през летния сезон – това са периодите между 15,00 и 17,30 и от 23,00 до 07,00 часа.

На гишетата с касиер стават опашки
Три начина за плащане на пътни такси

С устройството e-Pass става най-бързо

Съществуват три начина, по които можете да платите таксите за използване на гръцките магистрали.

Най-популярният метод е на гише с касиер, каквито са разположени на определени места на аутобаните. Там можете да платите с пари в брой или с банкова карта. Обслужването обаче може да отнеме повече време, тъй като при натоварен трафик се образуват опашки пред гишетата.

Затова са предвидени и алтернативни форми на плащане на пътни такси. Вторият вариант да сторите това е чрез автоматична машина. Тя приема монети и връща ресто. На машината е възможно да платите и с кредитна/дебитна карта. Докосвате картата до точката, посочена от маркировката, и след няколко секунди бариерата се вдига.

Най-бързо е плащането чрез т. нар. е-Pass устройство. С такова можете да са сдобиете (безплатно) още след преминаването на границата между България и Гърция.

За да получите устройството е достатъчно да станете абонат, като се регистрирате онлайн. Пак онлайн се зарежда и определена сума, от която автоматично се изтеглят пари при преминаване на пункт за таксуване. С e-Pass минавате през гишето на магистралата с жълт светлинен индикатор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо в Стара планина! Случва се от 1402 г.
Next: Започва Страстната седмица! 2 велики имена черпят, а традициите повеляват всеки ден да…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.