Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Секретни досиета: Тайните знаци, които са скрити в българските пари
  • Новини

Секретни досиета: Тайните знаци, които са скрити в българските пари

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
dossisisirksrksors.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Копие, което преминава през часовник и се забива в сърцето на Алеко Константинов е изображението върху 100-левовата банкнота, което любители на конспирацията откриха. Смъртта в цял ръст с косата в ръка пък, е изобразена на петолевката, настояват десетки в социалните мрежи.

За скритите символи в доларите отдавна се е говорило. Оказва се обаче, че нашите банкноти също са пълни с тайни послания. Триъгълник, в който е вградено око, е символът, който свързва българските банкноти с чужди валути

 

Този символ се вижда и в един долар и в 5 лева и на банкнотата от 500 гривни на Украйна. Значението му обаче може да се тълкува по десетки начина. Според теорията на конспирацията „Всевиждащото око“ е типичен масонски знак. Оказва се обаче, че именно този символ носи различно значение във всяка една религия.

Всевиждащото око присъства дори в християнството. Символът се среща най-често в църкви. „Окото на Провидението“, или „Всевиждащото око на Света Троица“ е вписано в триъгълник или в пирамида и се появява в икони.

„Окото на Хор“, което се изобразява по същия начин – в триъгълник, идва от древната египетска цивилизация. Наричано е още окото на Уаджет и макар да се среща най-често като човешко, първоначално е било соколово. Древните го свързвали с прераждане, здраве и успех.

Именно от египтяните го заимстват масоните и го използват в своите ритуали.
Същият знак присъства и в индуизма. Той означава шестата чакра – „Агжна чакра“.

 

Синьото око или „назар бонджук“ пък е един от най-популярните предпазни амулети в исляма. Циклопите от гръцката митология също наподобяват това изображение.
Освен този символ обаче в българските пари са закодирани още много знаци. Характерно ръкостискане се появява на лицевата част на банкнотата от 20 лева.

Палците и на двете ръце са обърнати надолу. Оказва се, че точно такъв е бил масонският начин за ръкостискане.
Най-многобройните негативни знаци, които откриват конспираторите, са копията.

Дали в действителност, това са оръжия, или обикновени триъгълници, не е ясно. Очевидно е обаче, че те се забиват централно в ключови изображения.

Прободен е ликът на Алеко Константинов в столевката. На гърба на банкнотата от 20 лв. копието е насочено в гърба на лъва – символа на герба на България. Парламентът, който е изобразен на същата банкнота пък е прободен на две места.

 

Случайно или не, едното острие сочи към мястото, където на истинската сграда стои надписът „Съединението прави силата“. Малко по-надолу още едно копие пробожда входа на Народното събрание.

Един от неразгадаемите знаци, които се крият в банкнотата от 20 лв. е колело, от което излизат 6 копия. Дали то всъщност символизира „Колелото на живота“ или има друго значение, не е ясно.

Повечето от тези символи, в които десетки любители на конспирациите вярват, всъщност имат официално обяснение. То е дадено в каталога на банкнотите, който е издала БНБ.
На банкнотата от 20 лв. има портрет на Стефан Стамболов и инициали „БНБ“. Знакът за незрящи, който е поставен, са два кръга.

На гърба й е изобразена сградата на Народното събрание и скулптурни елементи от Орлов и Лъвов мост. Дотук обаче се изчерпва обяснението, което Българската народна банка дава в официалното си издание.

 

Никъде не са споменати триъгълниците, нито пирамидите, които са поставени от автора на проекта за двадесетолевката Кирил Гогов.
Копие се появява и в стоте лева.

 

То първо пронизва часовник, а след това се забива в сърцето на Алеко Константинов Символиката, която разкриват конспираторите, е унищожение на миналото, като се заличават от времето и историята значимите личности.

В официалното обяснение на БНБ е посочено, че просто е изобразен портрет на Алеко Константинов. Пояснява се също, че триъгълник и правоъгълник са знаците за незрящи – може би същият знак, който пронизва часовника.

 

Докато на гърба на банкнотата има елементи, свързани с живота и творчеството па писателя.
Откриватели на тайни знаци в банкнотите виждат символи и в петте лева. Едно от изображенията оприличават на бременна жена с типично българска носия. Зад гърба й обаче се появяват пипала, които се опитват да я сграбчат.

Най-фрапиращото откритие е фигурата, която прилича на смъртта с коса в ръка. Под всички тези знаци са събрани множество триъгълници с малки знаци вътре в тях, подобни на „Всевиждащото око“. До тях пък на две места е изобразена малка женска фигура, държаща свещ, която силно напомня на сцена от опело.

Петолевката всъщност съдържа триъгълници и според официалното обяснение. Те обаче са поставени специално като знак за незрящите.

Изобразен е портрет на художника Иван Милев. В холограмната лента пък се редуват стилизирано цвете, глава на момче и цифрата 5, която създава илюзия, че пулсира. За въпросните символи на гърба на банкнотата пък е посочено, че са фрагменти от картини на художника.

Дали наистина в изображенията върху банкнотите се крие някаква езотерична символика, не може да бъде отговорено еднозначно. Повечето от знаците у всеки българин предизвикват различна асоциация. Въпреки че ежедневно левовете преминават през ръцете ни множество пъти, рядко се заглеждаме в картините, които са изобразени върху тях. А може би множество тайни послания са точно пред очите ни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Съкровище за 2 млрд. лежи край бреговете ни на дъното на Черно море
Next: Намерените на пътя пари не са просто късмет, а знак отгоре

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.