Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство от Острова се засели в най-бедното село в България и ЕС и ето какво разказва
  • Новини

Семейство от Острова се засели в най-бедното село в България и ЕС и ето какво разказва

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
ssraisriaskdkdsadsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е една история за Северозапада – такъв, какъвто е. Тук бедността е навик, а платената работа – малък празник. И ако някога в село Бойница е кипял живот, то днес мястото носи мрачната слава на най-малката и най-бедна община в Европейския съюз.

И макар, че влизат в статистиката на Европа, хората тук са далеч от европейските стандарти. Ковид-19 не ги притеснява, защото няма кой да го донесе. Останали са само пенсионери, а младите отдавна са поели на запад.

„Ние останахме по-дъртите кадри в село, преживяваме, децата ни са по чужбина. Докато имаше работа седяха, сега като няма работа, хванаха по чужбина, всичките се препитават там“, разказа жителка на с. Бойница.

И докато едни търсят спасение на Запад, други избират чара на Изтока. Така преди няколко месеца в Бойница се озовават англичанинът Алистър и ирландката Жанет. Избират тишината и спокойствието в Бойница пред големите възможности в Англия.

И така бедният северозапад ги приютява. Твърдят, че в Бойница се открили свободата и истинския смисъл на живота.

„Не е много зле през зимата, прекрасно е през лятото. Много приятно местенце, тихо е. В Англия живеехме на главен и натоварен път, адски шумно е, страшно много хора има – просто не е приятно място“, отбеляза Алистър.

„Може да има бедност тук, но е свободно. Хората тук са откровени, директни, докато хората в Англия – не“, посочи Жанет.

Според Алистър и Жанет хората, които бягат от тук, за да отидат в чужбина, но не знаят, че на запад луксът е илюзия.

„Те мислят, че е има повече възможности там, че животът ще е по-добър. Някак си имам чувството, че вярват, че улиците в Лондон са покрити със злато – но те не са. Можеш да изкараш 100 хил. паунда, но ще платиш 50 хил. паунда за наем, 20 хил. паунда за такси, така че като теглиш чертата едва ли изкарваш толкова много пари“, категорична е англичанката.

Чужденците от Бойница вече имат поглед и върху държавата. И докато 53-годишният Алистър признава, че не се интересува от политика, то 46-годишната Жанет би гласувала в България, ако има възможност.

В същото време в Северозапада местните се чувстват като чужденци. Чувстват се забравени дори от Бога, но знаят какво искат от следващия парламент.

„Загиваме, а най-хубавата земя в България е тук“, каза възрастен българин от с. Бойница.

В навечерието на изборите всички в Бойница се замислят за проблемите в малката община. И докато гостите си пожелават конкретни неща като повече образовани хора и по-малко боклук, то местните имат една мечта – държавата да върне децата им в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български кмет направи от селото си истински рай на земята и зарадва хората
Next: У нас има село на мистериите: Вижте какви странни неща се случват в него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.