Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Семейството на Любослав Пенев обяви, че на 27 и 28 декември ще се проведе благотворителен турнир по минифутбол в подкрепа на легендарния футболист. Близките на Пенев разкриват, че той е приел новината от турнира в София с огромно вълнение и благодарност.
  • Без категория

Семейството на Любослав Пенев обяви, че на 27 и 28 декември ще се проведе благотворителен турнир по минифутбол в подкрепа на легендарния футболист. Близките на Пенев разкриват, че той е приел новината от турнира в София с огромно вълнение и благодарност.

Иван Димитров Пешев декември 26, 2025
Screenshot_2

Семейството на Любослав Пенев обяви, че на 27 и 28 декември ще се проведе благотворителен турнир по минифутбол в подкрепа на легендарния футболист. Близките на Пенев разкриват, че той е приел новината от турнира в София с огромно вълнение и благодарност.

Ето какво пише в официалната страница на Пенев във Фейсбук:

„Скъпи приятели,

На 27–28.12 в Trinity Park, кв. Чайка, Варна ще се проведе благотворителен турнир по минифутбол в подкрепа на Любослав Пенев.

Каним всички, които обичат футбола и вярват в човечността и взаимната подкрепа, да се включат и да станат част от това обединяващо преживяване.

Записвания и информация: 0898 455 556

От името на нашето семейство благодарим на инициаторите и организаторите за сърцето и енергията, с които стоят зад тази кауза.

Турнирът в София на 21 декември е преминал с изключително голям интерес, много участници и невероятна, приятелска атмосфера. Всички са си тръгнали вдъхновени, а Любо прие новината с огромно вълнение и благодарност — именно тази подкрепа ни дава сили.

Очакваме ви във Варна — с отбор, с приятели и с отворено сърце.“

С благодарност,
Семейството на Любослав Пенев

Атанас Стоилов, който беше помощник на Любослав Пенев в Хебър и Локомотив Пловдив, говори в „Подкаст в ефира“ при Стефан Стоянов за благотворителния турнир и търг в подкрепа на легендата на българския футбол. Стоилов бе един от организаторите на турнира, който се проведе в София.

„Видях много хора в залата, които бяха дошли да се включат в тази кауза. Идеята е не само да подпомогнем финансово Любо Пенев, а и да му дадем сили. Знам, че това нещо е достигнало до него и съм силно убеден, че това, което е видял и чул, със сигурност му е подействало положително и ще му помогне в тази битка, от която съм убеден, че ще излезе победител“, заяви Стоилов.

„Това е човек, който чувствам като баща. Помагал ми е доста през годините. Бях длъжен да се опитам по някакъв начин да му помогна в този момент. Аз лично съм поканил единствено отбора, който беше нашият – щабът. Всички други сами изявиха желание да се включат. Идеята беше да покажем, че всички са зад Любо Пенев и всички му пожелаваме от сърце да успее да спечели този мач отново“, каза още той.

„За пореден път показахме, че в такива моменти няма „червени“, няма „сини“. Лично усещам, че цяла България, виждаме и в Испания какво се случва, показваме в такива моменти, че българинът може да се обедини и да покаже наистина, че е човек. Трябва през цялото време да си помагаме“, добави Стоилов.

Continue Reading

Previous: Сбогом, легендо: Почина голям български футболист
Next: Тиквата е нискокалорична и богата на хранителни вещества от семейството на зимните тикви, изпълнена с основни витамини, минерали и антиоксиданти. Тя произхожда от Северна Америка и е много популярна през есента, особено по време на Хелоуин и Деня на благодарността.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.