Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензационно! Лидерът на Възраждане изпразни залата с речта си, Асен Василев демонстративно излезе
  • Новини

Сензационно! Лидерът на Възраждане изпразни залата с речта си, Асен Василев демонстративно излезе

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
vasvuasuvausvuz.jpg

По време на пламенната реч на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, масово депутати започнаха да напускат пленарна зала. Първи демонстративно излезе съпредседателят на ПП Асен Василев.

Кирил Петков остана на мястото си, но други депутати от от партийната група на Промяната го последваха.

Делян Пеевски и няколко депутати от ДПС също напуснаха залата, докато Костадинов говори.

Няколко народни представители от ГЕРБ и ДБ излязоха от залата и така, докато лидерът на „Възраждане“ прави изявление от трибуната, пленарната зала се почти се изпразни.

Не изпускай тези оферти:

Доволни ли сте, че за пореден път Народното събрание ще събере не народни представители, а безразборна евроатлантическа тълпа. Това каза в обръщението си към новите депутати и всички българи председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Ние от „Възраждане“ няма да говорим от името на целия народ, но за добро или зло – и никой друг не може. Защото българският народ се въздържа от участие в изборите, затова никой няма как да говори от негово име.

Не знаем какви са причините повече от 61% от българите да не гласуват, но се досещаме: апатия, нихилизъм, неверие, отчаяние, униние, душевна леност и деградация. Всичко това на практика пише смъртната присъда на народа и държавата ни, допълни Костадинов предаде БГНЕС.

На фона на това, докато на няколкостотин километра от границите ни се води война, чиито икономически последици вече поглъщат целия ни континент, докато инфлацията разяжда икономиката ни, цяла седмица още несвиканото НС се занимаваше с най-важния казус в държавата ни дали днес да присъстват посланиците на Русия и Беларус.

Евроатлантическата тълпа тук, със своето инфантилно певедение тук, привежда тази присъда в действие всеки ден.

Ето защо пак питам – от тези хора ли очаквате да ви управляват добре, да са справедливи и безкористни в действията си, и да поставят българския интерес над всичко, както се заклехме всички преди малко?, попита още Костадинов.

Той прочете пред депутатите и две стихотворения на Иван Вазов.

Докато народните представители решаваха кой да бъде председател на 48-то НС, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов играеше футбол, информира България Он Еър.

„Витоша“ (Бистрица) разгроми ФК ЦСКА 1948 в мач от първенството на ветераните.

За „бистришките тигри“ освен Борисов ритаха Красимир Балъков, Кирил Котев, Ради Здравков и други.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изстинахме! Футболист на Локомотив полетя от 17-тия етаж на блока! Почивай в мир, Максим
Next: Извънредно! Почина един от най-големите български артисти и общественици

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.