Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензационно! Румен Радев е взел решение за осъдената Десислава Иванчева. Ще я помилва ли?
  • Новини

Сензационно! Румен Радев е взел решение за осъдената Десислава Иванчева. Ще я помилва ли?

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
rasrasrasdaevevevv.jpg

Държавният глава Румен Радев категорично е отказал да придвижи чрез вицето си Илияна Йотова указ за помилване на Десислава Иванчева.

Припомняме, че бившата кметица на столичния район „Младост“ бе осъдена за подкуп. Запознати издават, че становището на Радев дошло след проведена консултация с юридическия му екип.

Те били на мнение, че ако Иванчева бъде помилвана, това ще създаде опасен прецедент, който ще позволи бъдещи подсъдими да търсят начин да избягат от наказателна отговорност чрез зачеване.

Деветима съдии от три различни съдебни инстанции са издали осъдителна присъда, няма нито един от тях с особено мнение. Всички юридически съветници на Радев са на мнение, че ако съдийските присъди бъдат пренебрегнати с лека ръка, то несъмнено уличното право ще триумфира над правосъдието.

Не изпускай тези оферти:

Според неофициално твърдение един от мотивите за отказ от помилване на Иванчева е, че Радев бил наясно с корупционните й практики.

Месеци преди показното задържане на Иванчева, заедно със заместничката й Биляна Петрова след приетия рушвет от Александър Ваклин на 17.04.2018 г., екскметицата на „Младост“ си поискала подкуп от строителния бос Цветомир Владимиров, познат като Цецо Барокото, който пък се оплакал лично на президента.

В онзи период бизнесменът минаваше за близък на Румен Радев и често се виждаше с него. Тогава синът на Радев – Георги, бил звездата на юношеския частен футболен клуб „Бароко“, финансиран от Цецо Барокото.

Само преди няколко дни Ваклин призна публично, че освен него още четири строителни фирми са станали жертва на рекета на Иванчева. Всички те обаче отказвали да станат свидетели на прокуратурата и да й дадат белязани пари, за да не си навлекат проблеми с нея.

За никого не е тайна, че по време на кметуването й, основна мишена на изнудванията на Иванчева бяха турците от „Гаранти Коза“. Фирмата сигнализирала прокуратурата още през 2017 г., че са обект на постоянен рекет от страна на приближени до Иванчева.

Твърденията им сочат, че заместничката й Петрова им поискала 10 апартамента и 25 паркоместа в новостроящия се мегакомплекс „Гранд Каньон“. Няколко години по-късно турската фирма обяви фалит, а купувачите на престижни жилища „на зелено“ пиха по една чаша студена вода.

Присъдата на Иванчева породи вълна от негодувание, предвид факта, че роди преди година. Последваха и масови призиви за освобождаването й. Оказва се, че именно заради бебето й, съдията Спас Иванчев, председателстващ тричленния състав на ВКС е забавил присъдата с половин година.

По този начин дадоха възможност вече поотрасналото бебе да бъде поверено на грижите на майката на Иванчева и да не се налага то да бъде давано за отглеждане при социалните.
Източник: Уикенд

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата: Сашко няма паспорт, надявам се да е в България! Вече не издържам
Next: Извънредно! Намериха изчезналия Сашко от Перник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.