Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензация! Пороят в Царево разкри безценна находка
  • Новини

Сензация! Пороят в Царево разкри безценна находка

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
hdfghfghfghgf.jpg

Възстановяването и експонирането на тези зидове ще е много сериозно доказателство за историята на богатото в древността Василико

Природното бедствие, което сполетя Царево на 5 септември 2023 г. и нанесе поражения на инфраструктурата, бизнеса и обикновените хора за десетки милиони левове и отне 4 човешки живота, ще остане в историята и с разкриването на уникална археологическа находка.

Днес репортер на Флагман.бг бе повикан от местни жители, които забелязали стари каменни зидове под оголения хълм над скандално известния това лято бутиков плаж „Василико” в старата част.

Това, което заснехме, бе веднага показано на директора на Регионалния исторически музей доц. Д-р Милен Николов. Неговият научен екип от археолози работи в този район от 2012 г., когато за първи път в историята на южния черноморски град започва реализация на мащабния проект Виапонтика.

Това е мястото, заснето на 23 юли 2023 г.:

Именно под ръководството на доц. Николов е изследван районът в непосредствена близост до мономенталната базилика „Успение Богородично”, изградена през 1810 г. – представляваща най-големия православен храм на Южното Черноморие от периода на Османското владичество като безпристрастен белег за богатството на стария град Василико.

 

Същото място на плаж „Василико”, заснето на 9 септември  2023 г.

Доц. Николов заяви пред Флагман.бг току-що следното:

„Заснетото днес от репортерския ви екип под самата църква в посока плажа и към старата ветрена мелница заслужава сериозно внимание и още утре аз ще отида на място. Това, което съм виждал през последните 10 години там, са все съдове и основи на къщи от 16, 17, 18 и 19 век, които са били напълно унищожени при големия пожар през 1883 г. Всички те обаче са от камъни на калова спойка. Във вашите кадри аз виждам градеж от камък и бял хоросан, което е от ранния османски период. Уверено мога да кажа, с много голяма вероятност, че са се разкрили части от голяма административна сграда – Митницата. Смятам, че незабавно мястото трябва да се маркира, зидовете да се почистят, да се подредят и да се експонират с подходяща указателна табела, защото това е сериозно доказателство за старата история на Царево. Не можем да възстановим автентичната сграда, защото нямаме никакво доказателство как е изглеждала. В профила на хълма досега бях виждал останки от Средновековието, но сега пороят напълно е отнесъл пръстта в морето и е разкрил основите на Митницата”, каза доц. Николов и допълни, че веднага ще сформира своя екип за утре.

Плажът „Василико” е до нос Кастро, върху който се извисява църквата „Успение Богородично”. Години наред чакълестата ивица с малко пясък и дължина не повече от 130 метра, привличаше гостите в старата част на града със своите кокетни заведения, водни колела и лодки. Това лято обаче, концесионерът Иван Вълчев го превърна в бунище и даже пусна багери в средата на август, опитвайки се все пак да го пусне в експлоатация, но така и не успя, заради неспазването на редица изисквания по закон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Положението е страшно, крави плават по улиците, бурята Даниел помита цели градове
Next: Ужасяващ инцидент с 2-г. във Варна, лекари се борят за живота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.