Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сестрата на изчезналия Мартин от Варна: На ръба на отчаянието сме
  • Новини

Сестрата на изчезналия Мартин от Варна: На ръба на отчаянието сме

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
mrasmtasknas.png

Кадър ФБ

Продължава издирването на 43-годишният Мартин Красимиров Русев от Варна.

Той е в неизвестност от 18 януари.

Сестра му Грета Кръстева даде подробности преди малко:

Не изпускай тези оферти:

„Здравейте Фейсбук приятели и не приятели, съпричастни и не до там, познати и всички фейсбучета.

Ден 8-ми и няма следа от брат ми МАРТИН КРАСИМИРОВ РУСЕВ 😭😭😭

Благодаря на всички ви за съветите, за притеснението, за над 1500-те споделяния, на Petel.bg nova plus за написаната статия с която новината за изчезването на брат ми достигна до още повече хора, благодаря и на тези, които разбраха, но по никакъв начин не показаха съпричастност(да са живи и здрави и те 🙄🙏🙄) Молим се на чудо, да е решил да замине на някъде без да се обади, само да е ЖИВ🙏🙏🙏

Получих много обаждания и съобщения и много въпроси:

-Къде последно е забелязан?

-С какво е бил облечен?

-ХОДИХТЕ ЛИ В ПОЛИЦИЯТА? 🙄

-Опитате ли да издирите чрез телефона му? 🙄

-Да не е имал някакви проблеми?

-В кой град е това?

-Болниците питахте ли?

-Свързахте ли се с таксиметровите компании?

-Да не е отвлечен?

ОТГОВАРЯМ ВИ ВЕДНАГА:

-Последно е забелязан на Ракитника местност към Галата!

-Понеже не живеем заедно, а ходихме до вилата му да огледаме, мислим че е облечен със яке в син цвят, долница на анцунг(не знам какъв цвят е) и високи маратонки

-РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ХОДИХМЕ В ПОЛИЦИЯТА! ОТ ПЪРВИЯ ДЕН В КОЙТО РАЗБРАХМЕ Е ПУСНАТ ЗА ИЗДИРВАНЕ!

-ТЕЛЕФОНЪТ МУ Е ИЗКЛЮЧЕН И НЯМА КАК ДА БЪДЕ ПРОСЛЕДЕН, ТАКЪВ Е ЗАКОНЪТ В МИЛАТА НИ ДЪРЖАВА (иначе 4G 5G ала бала, не знам как е възможно да няма шанс чрез G да не може да се проследи)

-За проблемите-какво да ви кажа, има ли хора без проблеми, живеем в тежки времена и на всеки може да се случи да му прещрака да се депресира (възможно е и при него да е станало нещо такова)

-В болниците не сме звъняли, от полицията казаха, че трябва да се свържат с тях, ако постъпи евентуално там!

-Свързала съм се и с Таксиметрова компания от която казаха, че ще съдействат (не го направиха) 🙄😭🙄😭

-Не знам дали е възможно да е отвлечен!

Отговорих ви на всички въпроси! ИСКАМ да е ЖИВ, искам да е СЪН от който да се събудим, ИСКАМ на никой да не му се налага да се сблъсква с подобна ситуация🙏

НИКОЙ ЗА НИЩО НЕ Е ЗАСТРАХОВАН В ТОЗИ ЖИВОТ!!!

Ако знаехме, че е починал, да живеем с тази мисъл, а то така НЕИЗВЕСТНОТО още по-голяма е мъката 😭😭😭

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО И ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ И ДА СПОДЕЛИТЕ 🙏🙏🙏

НА РЪБА НА ОТЧАЯНИЕТО СМЕ, НО ПРОДЪЛЖАВАМЕ, НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ В ИМЕТО НА МАРТО ❤️🙏😭❤️🙏😭❤️🙏😭“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Гълъбин Боевски? Пълен обрат в живота му
Next: Банките подготвят: Кредит на починал да го изплащат роднините?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.