Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптик заплаши с жестока зима. Кога ще дойде големият студ
  • Новини

Синоптик заплаши с жестока зима. Кога ще дойде големият студ

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
zasdaisdamsd.png

Истинската зима ще се усети от днес у нас. След продължителен топъл период от време започват снеговалежите. Това предупреди пред България он ер синоптикът Петър Янков.

„Започва продължителен период, в който зимата се завръща. Започват снеговалежи, днес интензивни се очакват в западните и южните райони. В София се очакват снеговалеж след 13 часа. В южните и централните райони на страната количествата ще са 30-35 литра на квадратен метър.

Снежната покривка ще се увеличава и в населените места. В събота и неделя снежна покривка ще натрупа и в северната част на страната, в Добруджа ще е около 10 см, което ще опази посевите от предстоящото застудяване“, каза Янков.

Той посочи и състоянието в зимните ни курорти. Най-много сняг има в Пампорово – в момента естествената снежна покривка там е 20, очакванията са до уикенда да мине 50-60 см. В Банско тя ще достигне 40-50 см, по-малко е в Боровец – по Маркуджиците е 30-40 см. Най-неподходяща за зимни спортове е Витоша – естественият сняг е 15-20 см.

Не изпускай тези оферти:

Янков уточни, че снежна покривка няма да има по Черноморието.

„В почивните дни валежите ще създават условия за поледици в Източна България, те са по-опасни от снежната покривка.

Минимални температури следващата седмица ще достигнат до минус 6 градуса. От вторник започват нови снеговалежи, ще премине нова снежна вълна, в края на месеца отново ще има. А интензивни снеговалежи очакваме в периода 2-4 февруари, когато ще натрупа сериозна снежна покривка и в населените места“, прогнозира синоптикът.

И предупреди да се готвим за студ през първите 10 дни на февруари.


Още новини:

Кметът на Карлово: Нивото на реките в Богдан и Каравелово продължава да се покачва

В Слатина е по-спокойно, но са в готовност за бедствено положение

Нивото на водата в реките, преминаващи през селата Богдан и Каравелово, е продължило да се повишава и тази вечер. Това обяви кметът на община Карлово Емил Кабаиванов пред bTV. В момента той е в Богдан, за да следи почистването на коритото. Багерите и самосвалите трябва да започнат работа тази сутрин след 8 ч. „Следим ситуацията, ако се наложи ще извикаме още техника. За щастие фирмите се отзовават, хората разбират какво се случва“, каза кметът.

Както “24 часа” вече писа, вчера Кабаиванов обяви частично бедствено положение в двете села заради риска от нови наводнения. “В последните няколко дни има сериозно покачване на нивото на наносите и на реката. В Средна гора има милиони кубици пясък, които останаха от случилото се през есента и сега дъждът ги сваля”, обясни кметът на Карлово. Добави, че на места дълбочината на коритото е не повече от 60 см и съществува риск при по-силни валежи реката отново да прелее.

“Всички наши действия са, за да не допуснем ново бедствие. В момента няма опасност за живота на хората и за имотите им и не се налага евакуация”, заяви Емил Кабаиванов. По думите му в село Слатина е по-спокойно, но общината следи какво се случва и при нужда там също ще бъде обявено частично бедствено положение.

Местните призовават държавата да внимава и с язовирите на село Климент в района.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече никой не прави пицата с тесто, а по този начин. Жените полудяха по тази рецепта, а мъжете никога не са били толкова щастливи
Next: Синоптик обяви жестока зима от днес: Вижте кога сковава големият студ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.