Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптичката на БНТ Eва Кикерезова съсипа българското море: Мръсно, скъпо, кич
  • Новини

Синоптичката на БНТ Eва Кикерезова съсипа българското море: Мръсно, скъпо, кич

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
kikerkekrz.jpg

 

Синоптичката на БНТ буквално избухна с коментар на публикация във Фейсбук, която хвали българското Черноморие и се опитва да откаже нашите летовници от пътуване до Гърция и Турция. Става въпрос за журналистическа статия със заглавие: „Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е.

Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция“. Първоизточник на информацията в нея е БНР, като българи споделят пред радиото защо предпочитат почивката у нас.

Кикерезова обаче изобщо не е съгласна с патриотарското тупане в гърдите, че у нас си е по-хубаво. Тя пише:

„Морето е мръсно, за въздуха да не говорим, цените са много по-високи от Гърция и Турция, за обслужването даже няма да отварям дума. Не си заслужава грам“.

Изненадващо или не, мнението на Ева се споделя от масово от участниците в дискусията. Те отговарят:

„Браво, Eva! Патриотизмът у нас се разбира като да мълчиш пред свинщините на другите, защото ти били „сънародници“

„Eva Kikerezova но, ако Ева по време на прогнозата за времето препоръча нашето море, много хора биха отишли на него!“

„Съгласен съм… Живея в най-добрия град за живеене от 2003.“

Има разбира си е такива, които по една или друга причина спорят за качеството на условията по Черноморието ни. Според тях всичко си е окей, а природата ни е прекрасна. Оказва се, че синоптичката на БНТ изобщо не се стеснява да защити позицията си:

„Сигурно се намират някъде чисти малки плажове, но масово водата е кафява, с щипалки, плажовете са препълнени и кичът лъха отвсякъде“.

Трябва да се отбележи, че Ева явно познава доста добре българското крайбрежие. От профила ѝ във Фейсбук личи, че от началото на лятото тя е била поне на три места по морето у нас – Балчик, Созопол и Черноморец.

Нов ръст на цените по морето в пика на сезона – от средата на юли и началото на август хотелиерите завишават цените на нощувките с поне 10%. Така почивката на родното Черноморие излиза най-малко с 30% по-скъпо в сравнение с миналото лято, след като в началото сезона цените стартираха с нива 20% по-високи от миналогодишните.

Около 100 лв. на ден на човек излиза ол инклузив в хотел в „Слънчев бряг“ в момента, разказват хотелиери пред Нова тв. В „Златни пясъци“ почивката на едно семейство за седмица в ол инклузив хотел е между 1500-1600 лв.

Туроператори обаче посочват, че ако от 1 юни за двама възрастни с едно дете почивката в хубав хотел ол инклузив е струвала 300 лв. на ден, от 1 август тя поскъпва на 390 лв.

С минимум 20% са пораснали това лято разходите за обяд или вечеря в ресторант на морето. Ресторантьорите не обещават, че цените ще се запазят същите и през август, защото всички разходи вървят нагоре.

 

СЯНКАТА НА ПЛАЖА – ДВОЙНО ПО-СКЪПА

Двойно по-скъпо излиза ползването на плажни принадлежности това лято. Заради пандемията от COVID-19 предните две лета Министерството на туризма намали концесионните такси и наемите на плажните ивици с до 50%, пропорционално на отстъпката от цената на чадърите и шезлонгите за летовници. Сега обаче такава отстъпка няма.

Миналата година от над 130 плажа по нашето Черноморие концесионери и наематели намалиха цените на чадъри и шезлонги в половината от тях, като на места цените бяха символични от 1 лев, а на 11 плажа дори нямаше никакви такси. Сега в големите курорти „Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“ комплект чадър с два шезлонга излиза по-скъпо и отпреди пандемията.

Най-евтина това лято е сянката на градските плажове в Бургас и Варна, както и някои части на плажа в Обзор.

На северния плаж в Бургас чадър и шезлон са по 1,20 лв. „Това не означава, че не могат безплатно да се използват, както и миналата година. Ако някой консумира нещо от заведенията на плажа, плажните принадлежности остават изцяло за сметка на заведението.

Някои изискват просто да си клиент,  докато други се ориентират към някаква минимална консумация според това, което предлагат – шатри или чадъри и шезлонги“, обясни пред БНР представителят на концесионера Симеон Цветков, поставил на северния плаж в Бургас около 1000 чадъра. За ползване на безплатна шатра, обаче се изисква по-сериозна консумация от поне 40 лв.

На централния плаж във Варна чадър и шезлонг струва по 5 лв. всеки и това също е една от ниските цени, извън свободните зони по плажовете у нас това лято. „Решихме да заложим на приходи от оборот, не от по-високи цени“, коментираха концесионерите.

Най-скъпи са плажните принадлежности в курорта „Слънчев бряг“. Там летовниците плащат по 10 лв. за чадър и още толкова за шезлонг, а на първа линия цените им са по 15 лв. всяко. Така комплект чадър с два шезлонга може да излезе 45 лв. Миналата година цените бяха наполовина.

В „Златни пясъци“ чадърът и шезлонгът струват между 10 и 12 лв., а на централния плаж два шезлонга с шалтета и чадър са 42 лв. В Свети Влас не е по различно – 10 лв. за чадър и толкова за шезлонг.

В останалите морски курорти цените на чадърите и шезлонгите са по 7-8 лв. По-евтино е на южния плаж на Обзор – 3 лв. В Балчик 6 лева е чадърът, 3 лева шезлонгът.

В Созопол цената на тези услуги по отделно е 7 лв., но по някои от ивиците там се срещат и заведения, които предлагат два шезлонга и чадър безплатно, само че при консумация над 50 лв.

В „Албена“ това лято са се отказали от супер евтините плажни принадлежности по 1 лев, с които две поредни лета привличаха много туристи извън почиващите в хотелите на курорта. Сега чадърът е 7 лв., толкова е и цената на шезлонга. Всяка седмица обаче за периода петък – неделя от комплекса предоставят общо 1000 безплатни шезлонга в четирите свободни зони на плажа. „През почивните дни ви подканваме – вземете си чадър с вас, а шезлонгите са от нас – напълно безплатно“, призовават от курорта. Ако гостите паркират автомобила си на паркинг автогара цената за ден престой е 5 лв. Ако обаче паркират в Зелена зона цената е 20 лв., а в синя – 10 лв.

На плажовете на къмпингите „Каваци“ и „Смокиня“ тази година туристите заплащат 6 лв. за чадър и 7 лв. за наем на шезлонг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече 11 години няма осъдени за смъртта на родилката Деяна
Next: Спрете с този отвратителен All Inclusive и върнете плажовете на хората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.