Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандалното разследване: Цялата истина за смъртта на подп. Валентин Терзиев
  • Новини

Скандалното разследване: Цялата истина за смъртта на подп. Валентин Терзиев

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
sskadasndasldlasd.jpeg

Военната прокуратура търси година и половина и намери „виновник“ за смъртта на подп. Валентин Терзиев и разбилия се МиГ-29 във фаталната нощ на 9 юни 2021 г. Полк. Методи Орлов, зам.-командирът на авиобаза „Граф Игнатиево“ се оказа бушонът, който да гръмне с гриф „немарливост“ за катастрофата.

Но дори вдовицата на Терзиев Димитрина Попова вече обяви, че само 10 дни след загубата на съпруга си, вече е била наясно, че не някои други, а именно той ще се сдобие с обвинение. Без вина виновен ли е полк. Орлов и каква е истината за смъртта на Терзо, както колегите му „орли“ го наричат и до днес?

В. „Уикенд“ публикува брутални, граничещи с възможностите за нормално възприятие, факти и обстоятелства, хвърлящи редица въпроси, но и светлина върху фаталната нощ, както и за начина, по който се взимат решенията от командния състав на Военновъздушните сили.

Следващите редове са ключови и за разследването, и за това как бойната ни авиация функционира особено в условията на застрашена национална сигурност при бушуващата на едва няколко стотин километра война в Украйна.

Не изпускай тези оферти:

По информацията на медията за пръв път в историята на ВВС на България в нощта на 9 юни, когато се провеждат бойните стрелби с участието на подп. Валентин Терзиев, командирът на авиобазата – ген. Николай Русев не просто не е присъствал на учението, а е бил на територията на „Граф Игнатиево“ и си е легнал да спи.

Той е поръчал на свои подчинени да го събудят по телефона, щом пилотите, зачислени за стрелбите, кацнат от Шабла обратно в базата. Как е било допуснато подобно отношение към мисията на „орлите“, не е ясно.

Твърди се, че в заповедта като ръководител на бойните стрелби е било разписано името на полк. Методи Орлов, но обстоятелствата защо това се е случило и чий подпис лежи под въпросната заповед, и досега не са известни.

Няма информация ген. Русев да е бил в болнични по това време. Практиката е, когато базата е на стрелби, командирът да се намира в Командния пункт на брега на морето. Русев обаче е нарушил това правило и удобно е пратил заместника си там, добавят вещи с порядките на „Графа“.

От другата страна – точно от Шабла, Орлов ръководи стрелбите по определен предварително протокол. Става въпрос за известното в редиците на ВВС Ръководство за организация и подготовка на бойните стрелби (РОПБС), в което, ако не са настъпили промени, съществуват няколко етапа за задължително изпълнение и от командването, и от самите пилоти. Преди да се пристъпи към същинското изпълнение на мисията – в случая с подп. Терзиев – стрелба през нощна срещу светеща парашутна мишена над открито море.

Трите основни етапа, които трябва да се изпълнят, приличат изключително на т.нар. модел „Рийзън“, обясняващ различните нива на човешки фактори, влияещи върху потенциално лошия резултат или организационния инцидент.

В авиацията той е известен с името „модел на швейцарското сирене“ (всяко препятствие представлява дупка на сиренето и колкото по-сложна е системата, толкова човешката намеса е по-важна и от нейната адекватност зависи и крайният резултат – б.р.). По думите на източниците ни, някой някога е извадил няколко резена сирене и е съкратил процеса в РОПБС, което е довело и до част от факторите за смъртта на Терзо.

За да се стигне до стрелбата по мишената в онази нощ над Черно море, първо е било необходимо той да изпълни 3 прехвата на малоскоростна цел.

След това по маршрута, определен по план, се изпраща бойна машина, която да го облети за точно определеното време. А накрая – преди да се стигне до същинското пристъпване към учението и бойната стрелба, се изпълнява и полет, с който се отстрелва неуправляема ракета. Едва тогава подготвеният пилот поема задачата да отстреля светещата парашутна система през нощта.

Според информаторите поне два от тези етапа са били извадени от РОПБС, неясно кога и с чия санкция и аргументи. Възможно е това да се е случило непосредствено преди нощните бойни стрелби, наредени от командира на ВВС ген. Димитър Петров, организирани за пръв път след доста години прекъсване.

С промяната на ключовия РОПБС обаче се нарушава и безопасността на полетите, особено предвид изключително ниския брой летателни часове в бойната авиация в последните години. И досега като част от причините да се стигне до фаталния край за подп. Терзиев се отбелязва ниският му нальот. Твърди се, че той е разполагал едва с 4 часа за индивидуална подготовка преди да излети и да стреля в тъмното при неясни условия.

Впрочем, преди да излети втората двойка МиГ-29 – в чийто състав е и той, а колегата му лети на 30 километра преди неговата машина като спускач на мишената, има първа. Успешно справила се със задачата, но отново поставена под голям риск за сигурността и живота.

На зенитния полигон в Шабла, част от състава на Първа зенитно-ракетна база, функционират два радара. При бойни стрелби единият от тях „гледа“ мишената, а другият – самолета, който трябва да я порази. Има информация, че един от тях е дал отклонение още при изпълнението на задачата от първата двойка изтребители. А при втората, в която е и покойният Терзо, и двата радара са били насочени и са „гледали“ само към мишената.

В този момент в командната стая на полигона на брега присъстват полк. Методи Орлов, поне двама щурмани и… представител на Военновъздушните сили. Информацията сочи, че това е зам.-началникът на Щаба по операциите на ВВС полк. Юрий Луканов.

Йерархически именно Луканов стои над Орлов и решенията как да се навигира задачата пред покойния Терзиев лежат на неговите плещи, дори да е бил встрани от микрофона в стаята с индикаторите от радарите в този момент, разкриват запознатите с изпълнението на бойните стрелби. Докато ген. Николай Русев спи.

От друга страна, стои въпросът и с какви данни са боравили Орлов и Луканов, предвид грешките, дадени от радарите в този момент. Всеки самолет е снабден с транспондери, които дават в очаквано реално време информация за него, включително височината, на която се намира.

Още когато са внедрени в началото на новото хилядолетие на бойните ни единици обаче, въпросните транспондери многократно са били тествани и са показвали лоши резултати. Става въпрос за опасно забавяне на данните от изчислителните машини, внедрени в тях.

Така на практика е възможно, когато подп. Терзиев е бил на реални 4000 метра височина, Орлов да е боравел с данни, че е на 6000. Респективно, когато се е снишил на опасните 2000 метра в преследване на мишената, обвиненият за смъртта му да е получавал данни, че е на 4000 и т.н.

Динамиката при бойни стрелби е изключителна и без реално обследване на ситуацията чрез комбинация от работещи радари и качествени изчисления от транспондерите на изтребителя, навигацията става невъзможна. Според източниците разследването трябва да се заеме с нищене и по посока на командването на Шабла, за да се открият причините за дефектиралите радари с цел да се избегне нова подобна трагедия като тази с Терзо, а наред с това да се допусне възможност и за следствен експеримент, касаещ самите транспондери.

И до момента не е ясно къде и как се съхраняват данните от 2 важни за прокуратурата записа – от спускача на мишената пред Терзиев – другия МиГ-29, и от камерата с есди карта на каската на Терзиев.

Факт е, че финалното решение да продължи със задачата и да свали мишената над открито море, е на самия военен пилот. Но източниците ни твърдят, че последното твърдение, което може да се отправи по отношение на зам.-командира на авиобаза „Граф Игнатиево“ полк. Методи Орлов е за немарливост.

Според тях той просто е използван за жертвен агнец заради името си, присъстващо в документа за ръководство на бойните стрелби между 7 и 9 юни 2021 г., защото единствен той на „Графа“ не се ползва с връзки и протекции нито от ВВС, нито от „Дондуков“ 2, нито от каквито и да е фамилни обвързаности.

За разлика от командира на ВВС ген. Димитър Петров, който може да се похвали с диплома от командно-щабния колеж на ВВС в Университета в Пекин, и началника на „Графа“, съпруг на члена на СЕМ и дългогодишен журналист в Би Ти Ви Габриела Наплатанова – ген. Николай Русев, който има тапия от Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ, полк. Орлов е изкарал цели два академични курса в САЩ. Сочен е от колегите си като изключително съвестен, педантичен и лоялен.

Вдовицата на Терзо: От десетия ден знам, че ще натопят Орлов

Разбира се, че полк. Орлов ще бъде оправдан, след като е единственият привлечен обвиняем, а изобщо не е в компетенциите и отговорностите му да бъде в контролния пункт при тази задача. Има изрична заповед на ръководителя на ВВС, утвърдена от МО, в която е определено лицето за ръководител на стрелбите и това не е полк. Орлов. Какво прави той там, кой го изпрати и с какви отговорности? Има и друго, по-отговорно лице, което обаче изобщо не е привлечено в хода на производството.

Това, че Методи Орлов ще поеме цялата вина го знам от десетия ден след инцидента (най-вероятно не по негово желание). Интересно е как Военна прокуратура стигна до това решение и нейно ли е? Така вдовицата на подп. Валентин Терзиев Димитрина Попова коментира шокиращата новина, че зам.-командирът на авиобаза „Граф Игнатиево“ стана обвиняем по делото за катастрофата.

Според нея военният министър в служебното правителство и бивш главен секретар на президента Румен Радев Димитър Стоянов умишлено пренебрегва йерархията във Въоръжените сили за взимането на решенията, изпълнението им и последващите отговорности. С цел отново да бъде насочена вината единствено и само върху съпруга й – Терзо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасяващо! Закопчаха висш служител на Гранична полиция с подкуп
Next: Нови разкрития за Сашко, ето с какъв метод се надяват да го намерят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.