Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скенерът на летище София хвана смайваща находка в багажа на българка
  • Новини

Скенерът на летище София хвана смайваща находка в багажа на българка

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfvsdlfblkfgkbfgb.png

Булфото

Митнически служители от ТД Митница София задържаха 2878 опаковки ветеринарни препарати, над един килограм ветеринарни таблетки и 128 паспорта на кучета и котки.

Те са открити в куфар на пътничка на Летище София, която пристигнала с полет от Турция, предаде OFFnews.bg.

Митническите инспектори спрели за рутинна проверка българската гражданка, която заявила, че няма нищо за деклариране.

 

При извършената проверка със скенер в куфара й са установени голямо количество ветеринарни препарати – ваксини и таблетки за обезпаразитяване, както и попълнени паспорти на кучета и котки, за които има съмнение, че са фалшиви.

От платежен документ става ясно, че жената ги е закупила от Руската Федерация, откъдето пътува през Турция за България.

Недекларираните лекарствени препарати и паспортите са задържани. На пътничката е съставен акт по Закона за митниците.

 

Над 22 тона фалшив прах за пране и близо 20 000 „маркови стоки“ откриха митничари при две отделни проверки на товарни автомобили, влизащи в страната от Турция, съобщават от Национална агенция „Митници“.

На 8 февруари на МП „Капитан Андреево“ пристига влекач с полуремарке с турска регистрация на път за Словения. Водачът е турски гражданин, който представя пред митничарите документи за превозваната стока – перилни препарати.

При проверката в товарното помещение са открити 22 360 кг прах за пране в опаковки от по 6 кг. Всички опаковки са с логото на известна търговска марка, но се оказват фалшиви. За случая е уведомен собственикът на марката, който е потвърдил, че стоката е менте.

В същия ден, но в друг ТИР с турски регистрационен номер, са открити 19 800 артикула – в по-голямата си част хартиени етикети с обозначения на защитени търговски марки. Според представените документи от водача – също турски гражданин, той превозва текстилни изделия за Полша.

При извършената щателна проверка в товара са установени 112 кашона, съдържащи 13 875 хартиени етикета, 2712 мъжко и дамско облекло, 2121 чифта спортни обувки и 1092 чанти, всички със знаци на популярни търговски марки.

В изпълнение на Европейски регламент 608/2013 за защита на интелектуалната собственост стоките са задържани. За случая ще бъдат уведомени притежателите на съответните марки.

От началото на годината до момента митничарите на „Капитан Андреево“ са задържали близо 145 000 артикула и 44 тона прах за пране със знаци на регистрирани търговски марки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си епохална българска оперна прима
Next: Племенник на Слава Севрюкова разкри какво са намерили след смъртта й

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.