Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скенерът на летище София хвана смайваща находка в багажа на българка
  • Новини

Скенерът на летище София хвана смайваща находка в багажа на българка

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfvsdlfblkfgkbfgb.png

Булфото

Митнически служители от ТД Митница София задържаха 2878 опаковки ветеринарни препарати, над един килограм ветеринарни таблетки и 128 паспорта на кучета и котки.

Те са открити в куфар на пътничка на Летище София, която пристигнала с полет от Турция, предаде OFFnews.bg.

Митническите инспектори спрели за рутинна проверка българската гражданка, която заявила, че няма нищо за деклариране.

 

При извършената проверка със скенер в куфара й са установени голямо количество ветеринарни препарати – ваксини и таблетки за обезпаразитяване, както и попълнени паспорти на кучета и котки, за които има съмнение, че са фалшиви.

От платежен документ става ясно, че жената ги е закупила от Руската Федерация, откъдето пътува през Турция за България.

Недекларираните лекарствени препарати и паспортите са задържани. На пътничката е съставен акт по Закона за митниците.

 

Над 22 тона фалшив прах за пране и близо 20 000 „маркови стоки“ откриха митничари при две отделни проверки на товарни автомобили, влизащи в страната от Турция, съобщават от Национална агенция „Митници“.

На 8 февруари на МП „Капитан Андреево“ пристига влекач с полуремарке с турска регистрация на път за Словения. Водачът е турски гражданин, който представя пред митничарите документи за превозваната стока – перилни препарати.

При проверката в товарното помещение са открити 22 360 кг прах за пране в опаковки от по 6 кг. Всички опаковки са с логото на известна търговска марка, но се оказват фалшиви. За случая е уведомен собственикът на марката, който е потвърдил, че стоката е менте.

В същия ден, но в друг ТИР с турски регистрационен номер, са открити 19 800 артикула – в по-голямата си част хартиени етикети с обозначения на защитени търговски марки. Според представените документи от водача – също турски гражданин, той превозва текстилни изделия за Полша.

При извършената щателна проверка в товара са установени 112 кашона, съдържащи 13 875 хартиени етикета, 2712 мъжко и дамско облекло, 2121 чифта спортни обувки и 1092 чанти, всички със знаци на популярни търговски марки.

В изпълнение на Европейски регламент 608/2013 за защита на интелектуалната собственост стоките са задържани. За случая ще бъдат уведомени притежателите на съответните марки.

От началото на годината до момента митничарите на „Капитан Андреево“ са задържали близо 145 000 артикула и 44 тона прах за пране със знаци на регистрирани търговски марки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си епохална българска оперна прима
Next: Племенник на Слава Севрюкова разкри какво са намерили след смъртта й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.