Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България
  • Новини

Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
slasvasvasveirker.jpg

В първата половина на 21-ви век 44-годишен българин ще стане министър-председател и ще поведе страната ни към възход. Това е прозрение на новозагорската пророчица Слава Севрюкова, изречено в началото на 80-те години.

Ясновидката обаче уточнява, че преди това България ще изживее тежка национална катастрофа – част от територията на страната ни ще бъде присъединена към друга държава. Едва тогава българите ще се вдигнат като един и ще накажат самозабравилите се политици.

Много от управлявалите страната ще влязат в затвора, разправата с националните предатели ще е жестока, но справедлива. Териториалната загуба ще се случи напълно неочаквано – по времето, когато България е вече част от Европейския съюз. Нашите партньори от Брюксел ще бъдат стъписани и няма да са в състояние да реагират адекватно.

Това предсказание виси като „дамоклиев меч” над страната ни вече близо 3 десетилетия. Ясновидката Слава Севрюкова напуска този свят в началото на 90-те години.

Не изпускай тези оферти:

Тя е почти неизвестна за широката публика

Обяснението е просто: тя не се занимава с „битово ясновидство” и не приема тълпи от почитатели в малката си къщичка. Уменията й са използвани широко за целите на науката.

С пророчицата близо 3 десетилетия работи българският физик доцент Иво Лозенски. Двамата изумяват научните среди по света с подробно описание на устройството на кристалната решетка на силицевия кристал. Това се случва 3 години преди американски учени да усъвършенстват т.нар. „тунелен електронен микроскоп” и да опишат точно строежа на кристалната решетка. Заключенията им съвпадат удивително с казаното от Слава Севрюкова. Пророчицата има рядката способност „да вижда” устройството на атомите.

Ясновидските способности на Слава Севрюкова са използвани и от българските тайни служби при разкриването на терористичната група, организирала кървавите атентати по време на Възродителния процес.

За нея писателят Христо Нанев твърди: „Тя виждаше сриването на комунизма много преди да се случи и – за това също са съхранени нейни предсказания в дневници на нейни близки, които имах шанса да прочета. някои неща аз съм ги записал на касетофон, други – от нейни близки. Аз съм интервюирал над 200 души, които са били до нея и са си водили записки, документирани от онова време. Тя видя как комунизмът ще се срути за кратко време без кръв.

и тогава, още през 1970-та година, предсказва появата на Горбачов: „..Тази ужасна съветска страна дето затри милиони свои чеда в сибир изведнъж ще рухне – тогава, когато начело, виждам, ще застане един мъж с белег на главата.”…

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова трагедия: 25-годишен блъсна колата си в дърво и загина
Next: Корабите спряха, приците и рибата избягаха! Нещо невиждано изплува в река Дунав

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.