Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов има 18 милиона лева
  • Новини

Слави Трифонов има 18 милиона лева

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
sdfgdfwqqwqww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов изпълни заканата си най-сетне да спази закона и да обяви имуществото си в публичния регистър на антикорупционната комисия.

Той декларира, че миналата година е придобил къща с двор в София за 1 317 600 лв. Разгънатата ѝ застроена площ е 916 кв. м. В графата „произход на средствата“ е посочил „ликвидационен дял“. В същото време е продал парцел в плевенското село Тодорово за 10 000 лева, уточнява „Сега“.

Като налични средства бившият шоумен е вписал 1 120 000 млн. лв., които са от „заплата, възнаграждения за авторски и сродни права и дивиденти„. Същият е произходът и на парите му по две сметки в страната – едната от 3 858 633 млн. лв., а втората от 2 715 492 евро, или общо 9 169 673 млн. лв.

Трифонов е посочил акции в три дружества – за 299 940 лв. в „Алт Плеър“ АД, за 9 096 967 млн. лв. в „Седем-осми“ АД (това дружество е посочил и като месторабота като изпълнителен директор) и в „Сет 666“ за 50 000 лв.

Като годишна данъчна основа от трудови доходи Трифонов сочи 210 826 лв.

Лидерът на ИТН е пуснал декларация само за 2022 г. За миналите години е все така сред неподалите.

Трифонов стана задължен да подаде декларация за имущество и интереси като избран за депутат от 45-ото Народно събрание (НС), както и като партиен лидер, но досега не го правеше.

През 2021 г. и през 2022 г. на Трифонов са издадени актове за установяване на административно нарушение – неподаването на декларация. През 2022 г. на Трифонов е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена глоба.

КПКОНПИ не споделя в какъв размер е тази глоба, по закон е между 1000 до 3000 лв. Тя е платена в 14-дневен срок, отговориха преди време от КПКОНПИ.

Тази година сред неподалите декларации има 25 депутати и 18 души от правителството. Част от тях не са подали документа в срок, а други – изобщо. Сред вторите са Никола Минчев и Ивайло Вълчев.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е обявил само налични 314 620 лв. от трудови доходи, както и две сметки – за 191 166 лв. и за 36 543 лв. Като произход на средствата е посочил обезщетения от заплати, отпуск от минали години, изплатени болнични и трудови доходи.

Вицепремиерът Мария Габриел, която преди това дълги години бе евродепутат на ГЕРБ, а също и еврокомисар, e заменила евтиното общинско жилище в София със собствен апартамент, става ясно от декларацията й. Апартаментът е купен през 2021 г. за 369 хил. лв.

Но пък Габриел е декларирала два апартамента – в Брюксел и в Страсбург, като чуждо недвижимо имущество, на които е ползвател заедно със съпруга си – французинът Франсоа Мишел Габриел, който беше икономически съветник на председателя на ЕНП Жозеф Дол.

В декларацията е посочено, че двата апартамента се ползват през 2023 г. на цена по договор от 27 823 лв., вероятно това е наемът за цялата година. Мария Габриел е декларирала е също така два автомобила – Мерцедес и BMW, както и банкови влогове на семейството за над 2 млн. евро.

Габриел не е единственият милионер в правителството – екоминистърът Юлиян Попов е обявил спестявания и инвестиции за над 1,15 млн. британски лири (2 634 545 лв.). Попов декларира и къща от 240 кв.м в Лондон, придобита миналата година, като сума не е обявена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паша Христова – една българска роза, която вятърът на съдбата отнесе със себе си
Next: Съпругът й изчезна шест седмици след сватбата, а тя го чака 68 години: Накрая научи болезнената истина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.