Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Слави Трифонов: Най-голямата ми мъка е, че нямам деца
  • Без категория

Слави Трифонов: Най-голямата ми мъка е, че нямам деца

Иван Димитров Пешев януари 31, 2025
Screenshot_6

Никога няма да усетя радостта да бъда баща и дядо, страда 58-годишният шоумен

Слави Трифонов привидно е постигнал почти всичко в живота – изключителна кариера в шоубизнеса, митично богатство и политически проект. Но зад успехите и славата се крие една дълбока лична болка и неудовлетвореност. Според близки до него източници Слави е признал, че изпращайки 2024 г., е осъзнал най-голямата си драма – че не е създал семейство и няма свои деца. Това той смятал за житейския си провал, пише retro.bg
„Осъзнавам, че всичко, което съм постигнал – предаванията, музиката, парите, няма на кого да оставя“, споделил Слави пред тесен кръг приятели. „Нямам наследник, който да продължи това, което съм изградил с толкова труд“, признал Дългия със сълзи на очи. Тези думи, идващи от човек, който е извоювал своето място под светлината на прожекторите с неуморна работа и амбиция, разкриват уязвимата страна на шоумена.
През годините Трифонов е имал няколко сериозни връзки, всяка от които предизвикваше огромен обществен интерес. Това, което лично го е наранило обаче след края на отношенията с важните жени в живота му, е, че веднага след раздялата си с него всяка от тях е родила деца.
Една от най-обсъжданите му връзки бе с Магдалена Ангелова – психолог и мотивационен лектор. Връзката им беше бурна и страстна, но завърши с раздяла. Магдалена продължи живота си извън светлините на прожекторите и стана майка, но без да коментира публично отношенията си със Слави.
После Трифонов имаше роман с някогашната беквокалистка в шоуто Алекс Раева, но отново не се стигна до брак и потомство. Алекс днес се радва на дъщеричка и стабилен мъж до себе си.
Следващата голяма любов на Трифонов бе балерината Мартина Огнянова, която го придружаваше на сцената и в живота. Тяхната връзка изглеждаше обещаваща, но също завърши с раздяла. Бързо след това Мартина намери щастието си с боксьора Коко Колев, с когото имат четири деца. „Слави беше важна част от живота ми, но нямахме бъдеще заедно“, коментира тя в интервю след разлъката с Трифонов.
Сред другите му известни връзки е и тази с беквокалистката Галя Ичеренска. И тук, след края на връзката, Слави остана сам, а Галя създаде семейство и стана майка.
Шоуменът и пишман политик често споделя привързаността си към племенника си Теодор, когото нарича „своя голяма гордост“. Но колкото и да обича племенника си, той не може да замени празнотата, която изпитва от липсата на собствено дете и от това, че не е усетил как наистина можеш да обичаш само собствения си наследник.
„Виждам как мои близки приятели вече са и дядовци и се радват на внуците си“, споделил още Слави пред свои приятели в пристъп на дълбока откровеност. „Това е още една радост, която аз никога няма да усетя. И това ме боли“.
През десетилетията Трифонов се доказа като неуморим творец – от хитовете с „Ку-Ку Бенд“, през емблематичните издания на „Шоуто на Слави“, до политическия проект „Има такъв народ“. Но всички тези успехи имат своята цена – личната му самота.
„Слави е човек, който е постигнал много, но това е станало за сметка на личния му живот“, казва близък до него източник. „Той е перфекционист, но този стремеж към съвършенство в работата му е попречил да създаде истински връзки, които да доведат до семейство“. Според други една от причините за несполуките му в личен план е деспотичният му характер, който в крайна сметка отблъсквал половинките му. И дори богатството му не можело да ги задържи.
Днес Слави е на 58 години и продължава да бъде активен, но мисълта за бъдещето го тревожи. „Все повече си давам сметка, че годините минават и няма връщане назад“, признава той.
Повечето фенове на шоумена са шокирани от откровеността и уязвимостта, в която се показва Дългия в началото на 2025 г., и не пропуснаха да споделят мислите си в социалните мрежи.

„Пикасо е правил деца до 90-годишен“, „Хващай млада булка и почвай да работиш за потомство“, са някои от коментарите в подкрепа на шоумена да се бори за собствено дете. Други обаче са реагирали негативно, изразявайки мнението, че Трифонов, макар и успял бизнесмен, е направил грешните си избори в живота и заради това един ден, когато си отиде, авоарите му ще прегърне любимият му племенник, а не собственото му дете.

 

Източник: retro.bg

Continue Reading

Previous: Фигуристите Шишкова и Наумов са сред жертвите в самолетната катастрофа над Вашингтон
Next: Никога не сте правили толкова бърз и лесен десерт! Няма нужда да печете нищо и вкусът е невероятен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.