Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов разкри кой ще подкрепи за кмет на София, изненадата е голяма
  • Новини

Слави Трифонов разкри кой ще подкрепи за кмет на София, изненадата е голяма

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2023
sdfsdgvcbvbfghfghgf.png

Лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов излезе с коментар в социалните мрежи, където анализира резултатите от местния вот. По думите му постиженията на партията му са логично добри и ще стават по-добри. Слави отново подчерта, че не подкрепя настоящото ръководство на „Продължаваме промяната“ (ПП).

Той потвърди думите от преди дни на лидера на БСП Корнелия Нинова, че за балотажа ще подкрепи кандидатурата на Ваня Григорова.

„Противно на очакванията на някои политически партии, резултатите на Има такъв народ от местните избори са логично добри. И логично ще стават още по-добри.

Използвам случая да благодаря на всички гласували, на всички гласували за Има такъв народ и на всички участници от структурите на Има такъв народ.

Благодаря ви за вашата гражданска позиция, за вашата смелост, достойнство и отговорност. Благодаря ви, за мен е чест!

Това, което ни очаква, е поредица от битки за установяване на нормален и достоен живот в нашата прекрасна родина. И ние ще ги проведем, защото това може да е път изпълнен с трудности, но целта оправдава средствата.

Следва балотаж в неделя.

Уважаеми съграждани, които сте гласували за Има такъв народ, вярвам и съм убеден, че вие имате достатъчно самосъзнание и чувство за отговорност, за да знаете за кого да гласувате. Това е ваше гражданско право.

Мога да ви кажа какво мисля аз. Не подкрепям и никога няма да подкрепям сегашното ръководство на Продължаваме промяната. И ще ви кажа защо. Защото са безсрамни лъжци. Защото се мислят за повече от останалите. Мислят се за специални и богоизбрани. Мислят си, че всичко им е позволено. А всички нас, останалите, ни мислят за втора категория хора.

Те безусловно са се самозабравили. Те неслучайно бяха наречени шарлатани и както казах, когато ги свалих от власт предния път – те за нищо на света не трябва да се докосват до власт!

Така мисля аз. Конкретно в София моят избор за кмет се казва Ваня Григорова. След като ПП имат голямо представителство в общинския съвет, кметът, за нищо на света, не трябва да е пак от ПП – за да има взаимен контрол.

България това сте вие.

Всеки град, всеки малък град, всяко село, всяко селце – това сте вие.

И аз вярвам, че мъдростта ще победи.

Слави Трифонов“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова смърт разтърси! Отиде си друг обичан актьор и бивш съпруг на…
Next: Версия: Ваня Григорова оглавява партия на Радев случи ли се това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.